"

Joie de Vivre Blog - LifeStyle, Travel, Fashion, Art, Beauty, Books, Health, Houses, Gardens, Wellbeing

четвъртък, 13 юни 2013 г.

Валери Петров: Каквото и да прави злото , то е нетрайно!


Днес  академик Валери Петров бе определен за носител на Наградата на Европейския парламент за европейски гражданин за 2013 г.


Честито на Валери Петров и на всички нас!

 


 





Преминал през три епохи, издал първата си поема едва 15-годишен, Валери Нисим Меворах, както е истинското му име, продължава да пише. Поемата “В меката есен”, пиесите “Когато розите танцуват”, сценариите на игралните филми “Точка първа”, “На малкия остров”, “Слънцето и сянката”, “Рицар без броня“ са сред любимите творби на почитателите му. Валери Петров е най-добрият преводач на Шекспир у нас. На него дължим и българските слова на Джани Родари, Ръдиард Киплинг и Сергей Михалков. “От иглу до конец” е последната му книга.
Завършил е медицина в СУ “Климент Охридски”. Бил е военен кореспондент във втората фаза на войната срещу нацистка Германия. Един от основателите и заместник-главен редактор на вестник “Стършел” (1945-1962). Бил е аташе по печата и културата в българската легация в Рим. По-късно е редактор в Студия за игрални филми Бояна, редактор на издателство Български писател и депутат в Седмото ВНС (1990-1991).
Строг към себе си, принципен, с фина душевност, известен с пълната липса на меркантилност. Валери Петров е академик към БАН от 2003 г., но мрази да го титулуват академик. Носител е на наградата “Христо Г. Данов”, на държавна награда “Св. Паисий Хилендарски” и на приза на националното радио “Сирак Скитник”.
Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради “Пет приказки”. Бил е номиниран за Нобелова награда.


Публикувам интервю по случай неговата 90 годишнина, а поводът е днешният му избор от Европейският парламент за Гражданин на Европа на 2013:

- Честит юбилей!
- Ох, една лудница е настанала тука! Атмосферата на юбилеите никога не ми е допадала! А и самата дума юбилей означава ликуване, а е направо неприлично да се ликува в атмосферата на духовен срив, която дишаме напоследък.
- Пожелавам ви здраве и да напишете това, което все още не сте успял!
- О, няма вече такова, всичко съм изписал! (смее се)
- Да сте сред хубави хора и да имате хубави емоции!
- Така е и надявам се ще бъде така и занапред.
- Кой е мигът, на който казахте: Поспри!?
- При Гьоте този израз Мигновение, спри! е използван, за да се изкаже основната мисъл на трагедията: Човекът е създаден, за да твори до края на живота си. Да си помисля: Постигнал съм всичко и да спра да работя, не ми се е случвало досега. Аз съм човек първо работлив и второ ­ знаещ, че съвършенството е - като хоризонта - нещо недостижимо... Не мога да си представя своя ден без труд. Това не влиза в традиционния образ на поета - бохем, чакащ, появата на музата. Но такъв съм и не мога да бъда друг, а и вече ми е късно да се променям.
- Коя е житейската ви броня?
- Тези брони не се обличат отвън, те са вътре в нас и човек не може да определи от какво са направени. Все пак при мен защитата навярно е главно в хумора и в убеждението ми, че злото, каквото и да прави, е нетрайно. Това убеждение ме крепи и в тези невесели дни, които преживяваме. Искам да го предам на вас и на вашите читатели: - Ще се оправим някак си! Ще видите!
- Ще се измъкне ли българинът от капана на мизерното битие и как?
- Не става дума само за българина - нашата съдба е свързана с дълбоката криза, преживявана от човечеството в наши дни. Въпреки току-що казаните оптимистични думи, трябва да си призная, че усещам това, което става днес по глобуса, като начало на нещо, което човечеството само със своите алчност и жестокост си причинява и от което все не може се измъкне. Кризата на духовността, съпътстваща научно-техническия скок, е една от характерните черти на този, меко казано, лош процес.
- Ще изяде ли мишката книгата?
- Според мен по-важна от борбата между компютъра и печатното слово е борбата между доброто и лошото изкуство, между добрите и недобрите мисли, която се води днес върху общото поле на тези два носителя. Не зная чия ще бъде победата, но се мъча да участвам със скромните си сили в битката ­ на страната на доброто и човечното.
- Открихте ли съвършенството? Коя мечта още гоните?
- За съвършенството вече ви казах нещо. Това, че то ти се струва постигнато в някой момент, нищо не значи - утре ще откриеш един или друг недостатък в произведението си. Но все пак човек не трябва да вдига писалката от листа, преди да е напълно доволен от написаното. За мен изразът “И така може” е недопустим в изкуството. В него така не може! А мечтата, че ще напишеш нещо далече по-хубаво, си остава там някъде далече, някъде напред.
- Знаем, че много обичате Пловдив. Защо? Къде се крие любовта ви към града?
- В много неща. В красотата на града и разбира се, особено на старата негова част. В старото ми познанство с покойния Начо Културата. В дългогодишната ни обща работа с чудесните хора от кукления ви театър, с дългогодишния му директор Васко Апостолов. В приятелството с неотдавна напусналия ни Митко Киров, от когото пазя една извънредно хубава, за минути направена портретна скица. В сърдечната връзка с еврейската общност на южната ни столица. Това ми стига, за да обичам вашия град.
Поздрави на всички ви! Бъдете здрави и щастливи!
- Кое любимо ваше стихотворение бихте искал да публикуваме?
- Искате да ви кажа заглавие на стихотворение, за да го публикувате? Няма да ви кажа, вие ще избирате! Което ви се струва най-подходящо! Ето така!
- Да разбирам ли, че нямате любима рожба сред написаните от вас?
- Да, всички са мои деца!


ТЪЙ РЕЧЕ МЪДРЕЦЪТ

Като дете някога имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта.
Да живееш, е щастие.
При своето аз човек трябва да влиза въоръжен до зъби.
Огорченията ми днес са свързани с това как тръгна животът ни напоследък. Нямам идея как ще преодолеем трудностите, но продължавам да бъда човек на надеждата. Колкото до радостите ми, това е радостта от самия живот.
Сякаш наистина сме се запътили към края на света. Аз не вярвам в библейската легенда, но на шега мога да си представя как Творецът ни дърпа ушите и ни вика: - А бе, пакостници, аз казах ли ви да не ядете от плодовете на това дърво! С кой акъл сами си унищожихте всичко, което бяхте създали! - А ние, извъртели глави и надигнали се на пръсти, хленчим: - С този акъл, дето Ти ни го даде. - И тук Създателят се пообърква и само неубедително мърмори: - Дадох ви го, но вие злоупотребихте с него...
Двете начала Красиво и Добро, според мен, вървят винаги заедно и аз не мога да си представя, че лош човек може да създава красота - А какво е изкуството, ако не това? - без да буди и доброто у читателя, зрителя, слушателя.
Не съм привърженик на каноните. Изкуството винаги е било антипод на строгите правила.
Аз съм привърженик на класическия стих, но не се смятам поради това за не модерен - мисля, че поезия може да се създава по хиляди начини, с рими и без рими, стига като ловец на пеперуди, да имаш онова прозрачно сакче, с което се ловят моментите красота. И издръжливост, то се знае, защото пада тичане след тях.
Все пак ми се струва, че смисълът на живота е в самия него. Защо се плашим от небитието?
Имам добри, умни приятели, които са още живи, както и аз съм още жив за тях. От време на време си ходим на гости, за да се чудим на това или онова, да негодуваме срещу някое явление, да изказваме надежди в друго, и изобщо да разменяме мисли, които се оказват толкова близки, че да ни пита човек какъв смисъл има да си ги разменяме.

Добрите писма
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам печата на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен!
Значи така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува -
добрите писма са на път!!

Рано сутрин
Днеска нещо ме събуди
в пет, преди да станат всички.
Тихо. Само като луди
вънка чуруликат птички.

Слава Богу, в кабинета
е разтребено и чисто
и прозирните пердета
чакат слънцето златисто.

Ето мракът се отмята.
Дискът огнен се въззема,
тъй че чувствувам земята
част от общата система

и във мойта химикалка
дребната сачмица светка,
сякаш, че сама е малка
неизследвана планетка.

Свежо. Хубаво. Приятно.
Миг на щастие небивал.
Просто ми е непонятно,
как до днес съм го проспивал!

Пролетно
Вечната стара история!
Пролет отново цъфти,
главната аудитория
пак е разкрила врати.
И като весели птичета,
сякаш в радостен сън,
млади момчета, момичета,
с вик изсипват се навън.

В шумната майска виелица
врътна се мойта глава,
после пък изневиделица
“Търси се!” глас изрева.

Явно човекът за ядене
търсеше самокупон,
но си личеше, че гладен е,
по страховития тон!

Смешно ми стана и хубаво
в младия пролетен шум,
смешно ми стана. И глупаво
нещо дойде ми на ум.

Казах си: Ех, да би можело т
ук да застана и аз,
Търси се! - силно, тревожно
да им извикам на глас.

Търсят се коли загубени
във факултетния двор,
търсят се погледи влюбени,
търси се пламенен спор,

търси се чувство, обхванало
някога някой си млад.
Търси се нещо, останало
20 години назад!

Гледайте Когато розите танцуват:

 
"Човек - тъй единично погрешно го наричат!
Човек - са два човека, когато се обичат!"
Когато розите танцуват.

Интервюто е взето преди 3 години по повод юбилея на Валери Петров, препечатва се тук с неговото одобрение. Думите на гения винаги са актуални.

10 коментара:

  1. "За мен изразът “И така може” е недопустим в изкуството. В него така не може!" - Абсолютно е така! Благодаря за чудесната публикация!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, това е и моето мото - В изкуството , а и във всичко, с карай да върви не може!
      Валейа, благодаря за точния и верен коментар.

      Изтриване
  2. Отговори
    1. Абсолютно!
      Стефане, благодаря за емоционалния и искрен коментар!

      Изтриване
  3. All that is bad, not permanent ...great post!!!
    Have a nice day! and my g+ for you!!!:)))

    Besos, desde España, Marcela♥

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Thank you for your comment. Highly appreciated!:)))

      Besos:)

      хохо
      Svetlana

      Изтриване
  4. Велик човек! Отново и отново ме впечатлява талантът му да взема малките, обикновени думички от ежедневния ни език и да ги превръща в красиви стихове и приказки. Малцина го умеят.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, аз също не спирам да се удивлявам на доброто и на красотата в думите му. Валери Петров е безусловно любимият ми български поет.
      Жести, благодаря за твоя проницателен коментар.

      Изтриване
  5. Прекрасна публикация, за което ти благодаря. Малкия ми син имаше домашно тази година за Валери Петров.

    ОтговорИзтриване
  6. Голям човек! Не знам мишката ще изяде ли книгата, но който има желания ще чете всякак, а който не иска няма, дори и да има уникална библиотека.. А читатели за всеки се намират.
    И аз харесвам старата част на Пловдив. Самият град е невероятен! ♥

    ОтговорИзтриване