"

2017 - The Year Of Gabrielle Chanel, A Rebel At Heart

сряда, 30 октомври 2013 г.

Моето куче Чара/ My beloved dog Chara


Чара обича Морето.


Срещнах моето куче Чара на 30 ноември 1998 следобяд .
Денят беше студен и прехвърчаше сняг.
Тогава моето куче Чара все още не се казваше Чара.
To бе само на два месеца, тежеше около един килограм и нямаше име.
Но бе дошло да ме търси.
Чакаше ме на летище София.
Взираше се напрегнато в пристигащите пътници, защото трябваше да ме познае, а никога до този момент не ме беше виждало...

Този ден аз се връщах от дълго пътуване из Америка.
Бях заминала преди Хелоуин , а самият празник изкарах с мои приятели в Ан Арбор, щата Мичиган, след което заминах за Ню Йорк сити , а после и за щата Делауеър при други  приятели.

 За първи път съм в Ню Йорк - на борда на ферибота , свързващ Манхатън и Стейтън Айланд
Зад мен е Манхатън и Световният Търговски Център -или т.нар. Близнаци.
Три години по-късно Близнаците вече няма да съществуват.

  
Това беше първото ми пътуване до Щатите и бях сериозно впечетлена.
Така на 30 ноември кацнах в София с боинг 767 от Ню Йорк с авиокомпания Балкан, която тогава летеше директно два -три пъти седмично до Ню Йорк - за някакви си осем часа от булевард Руски се озоваваш на Бродуей, точно навреме за началото на вечерния спектакъл на мюзикъла Котките или от Бродуей се озоваваш на булевард Руски - според както ви харесва:)

Нямах никакво намерение да си вземам куче, а и никога не съм имала такива намерения ... дотогава.
Бях запален коткоман и никога не бях докосвала куче.
Даже леко, съвсем леко ме беше страх от кучета и обикновено ги заобикалях.
Това, което се случи само няколко часа по-късно изненада дори мен.

 Aз и моето куче Чара преди 15 години.

След като си взех багажа, имах среща с приятелка и бързах да и разкажа за пътуването.
Забелязах малкото кученце, което тръгна клатушкайки се след мен.
Изпрати ме до вратата на кафенето.
След два часа сладки приказки с приятелката ми бях напълно забравила за него, но то стоеше на вратата и спокойно, и упорито ме чакаше.
Тогава още не знаех, че то ще ме чака така винаги.
Като ме видя, че идвам много се зарадва и отново тръгна с мен.
"Леле, колко си малко" - помислих си - "как ли ще изкараш зимата"
Погледнах го. И то ме погледна.


Не знам дали вярвате в дежа вю, в прераждания, в срещи от минали животи и в любов от пръв поглед.
Но чувството, което изпитах беше толкова особено
Да, това беше наистина то, моето куче.
Беше дошло да ме търси на летището и ме беше намерило.
От тук насетне всичко беше ясно.


Но как да го взема и как да се грижа за него си мислех, когато не знаех абсолютно нищо за кучетата, а и нямах много време - работех на две места, учех.
"Може би мога да го взема само за зимата, това е най-разумно" - си казах.
"А после като укрепне и порасте ще го върна на улицата" - се самозалъгах.
Грабнах кученцето, което доволно и с възторг запищя в моите прегръдки, и се върнах при приятелката си.
"Взимам това куче" и казах. Тя не се изненада.
"Само до пролетта"
Тук приятелката ми се засмя и каза:
"Никога вече няма да го оставиш, много добре те познавам"
"Глупости"-казах и-"Аз никога не съм искала да имам куче"
"Да, но вече имаш" - отговори ми тя - "И знаеш ли, първо отиди да го види лекар.Това е улично куче.Сигурно има паразити"
"Какви паразити"- изпищях аз, но не пуснах кучето.
 "Ами , не знам, но на моето куче му даваме хапчета. Все пак ти наистина не знаеш нищо за кучетата, а лекарят ще ти каже какво да правиш, ще го обезпаразити и ще го ваксинира."
"При какъв лекар да отида?Не знам нищо за никакви ветеринарни лекари"
Приятелката ми почна да се обажда по разни телефони и след малко аз вече бях снабдена с адрес и име на ветеринар.
Обаче как да стигна до там. Аз все още не можех да шофирам, нямах кола...И не бях желан клиент за такситата...
С голям куфар, и с малко  куче:)
А и не горях от желание да си взема такси от летището за някоя безумна цена.
Направо приказка.
30 ноември - вали сняг, студ, а аз стоя на летище София с огромен куфар и малко кученце, сложено в кашон - не можах да измисля нищо по-умно освен да сложа Чара, вече я бях кръстила така, в кашон.
Нарекох Чара по този начин веднага - леля ми, която обожавах, ме наричаше "Чаре" и това бе моето име за нея.
"Чаре" означава мило, мило, та чак омайно, толкова омайно, че чак като омайно биле
Та кръстих Чара на себе си:)


Но снегът продължаваше да вали и да ни засипва, затова след размисъл звъннах на приятелка, която беше голяма кучкарка и обясних ситуацията кратко - "На летището съм. Пристигнах си от Америка. Стоя. С куфар и с куче, не, не, кучето не е американско, българско е, улично, и е в кашон."
 Тя изпадна в истински възторг, разпищя се по телефона
"О, ти си постъпила прекрасно, това е най-прекрасното и т.н"и след малко пристигна с малката си и старичка червена кола за да ни карa на ветеринарен доктор.
И така, ние двете с Чара, вече заедно, тръгнахме на нашето първо пътуване...
Чара с първия си кокал-играчка върху мой пуловер. 

Докторът беше виден сноб, който само щом видя Чара изпадна в пристъп на ужас и на отвращение.
"Какво???Искате да вземете това куче?Ама вие чувате ли се какви ги говорите, госпожице?
Това куче е болно. Има рахит. Има и пъпна херния. Трябва да се оперира.
Но едва ли ще издържи операцията , защото е твърде слабо и е недохранено.
Веднага оставете това куче на улицата!!!"-изкрещя доктора.
"Веднага!!!"-продължи той, след като си пое дъх - "Веднага оставете това куче и си вземете един френски булдог. Френският булдог е куче точно за вас. Благородно, умно, красиво"

По някакъв парадоксален начин тази гневна тирада на доктора абсолютно бетонира решението ми да взема Чара, да я излекувам и да се грижа за нея.
"Не!" - казах - "Това е моето куче, докторе! Не искам никакво друго куче! Просто ми кажете как да я гледам!"
Докторът обаче не се предаваше:
"Оставете кучето!Това куче, първо ако искате да знаете, няма да бъде някакво малко кученце, както вие си мислите, а ще бъде едно голямо куче и то доста голямо куче. Вижте му лапите!!!
И второ вие никога няма да се справите с такова голямо куче!"
заключи доктора и погледна изразително към русата ми косица
"Абсолютно невъзможно е да възпитате такова голямо куче."

През това време бъдещата огромна Чара вилнееше в кабинета на доктора и обръщаше всичко с главата на горе, като истински благороден Баскервил.
"Няма да оставя кучето!" - казах.
"Добре, недейте!"- каза доктора - "След пет дни, когато умре, елате пак"
"Няма да умре!" - изкрещях вече аз на доктора и излязох от кабинета с кашона, с кучето и с куфара...

 Чара в седмицата , когато я взех.










Така взех Чара и неусетно за нас, двете минаха 15 години.
Даже не знам коя от двете ни се влюби първа в мъжа ни аз или тя.

15 години в които моето куче Чара ме научи да обичам истински.
Защото кучета знаят как да обичат.
15 години в които моето куче бе винаги до мен и в добро, и в лошо.
Чара никога не ме предаде,  тя скачаше готова да тръгне навсякъде с мен и винаги беше с мен...

Не аз спасих моето куче Чара, а моето куче спаси мен много пъти за тези 15 години.

Сега Чара е болна, болна е от рак на гърдата...


*******


За всички, които се интересуват: операцията на Чара мина успешно.
Туморът го няма,операцията бе голяма - отстраняват се всички млечни жлези и е доста сложна.
Не знам още дали всичко е добре , защото е много рано да се каже.

В клиниката, два часа след операцията.

Чара излезе успешно от упойка, но изпитва големи болки в момента и непрекъснато скимти и лае много жално.
Изписаха я днес, 09 ноември 2013 в 12 часа и си е в къщи.

*******
Днес вече 10 ноември я водихме на контролен преглед, до тук всичко е оk.


Благодаря на всички, които се молиха за Чара.
Благодаря на всички, които ми пратиха съобщения и писма с мили и окуражителни думи.
Моля ви , приятели, продължавайте да стискате палци за Чара,
зашото тя има нужда от това.
Първите седем дни след операцията са много важни, а Чара е на 15 години и се бори смело, не се предава, има страхотна жажда и желание за живот,
но никак не и лесно.

Ще продължа да ъпдейтвам публикацията, която започнах в нощта на 30 октомври, когато оставих напълно отпуснатата и горяща от темперетура Чара в клиниката, върнах се в къщи, избягвайки питащите погледи и въпросите на които нямах отговор, шмугнах се в кабинета си, взех лаптопа и написах Моето куче Чара - само тези три думи.
А по-късно и всичко останало.


Сега, когато се боря за живота на моята Чара имам нужда да си спомня за нашето пътуване, защото 

 "Човек няма две сърца - едно за кучетата и котките и друго за хората. Човек има само едно сърце и ако имаш достатъчно голямо сърце, в него има място за всички." ...
 


понеделник, 28 октомври 2013 г.

Travel - Ronda!

 Здравейте,
днес ще ви разкажа за един от моите любими градове - Ронда.
Избрала съм страхотната Buleria 
( булерия е вид бързо фламенко, танц, песен и музика създадени и създавани в Андалусия). 
Тук булерията е изпълнена от андалусеца David Bisbal. Мисля, че това е най-подходящият саундтрак за тази огнено страстна, любима и много, много моя земя:

 

И така РОНДА!

вторник, 22 октомври 2013 г.

Guerlain&Dior - Beauty Shopping!/Моите нови козметични похождения

има и снимка с фокус върху ружа, но по-нататък:)

Здравейте,
ето моите нови козметични похождения:)))
Всъщност купих тези , а и други неща още в края на септември, но така не ми остана време за снимки и публикация.
Но постепенно надявам се да успея да ги наснимам и да ви покажа всички нови бюти съкровища:)А може би и да ви разкажа за тях, а и ако успея за ревю и суочове преди Коледа ще е чудесно...:)




И така - първо новата ми любов

1.Guerlain Aqua Allegoria Nerolia Bianca EDT 125 ml.






Безумно съм влюбена в този аромат.

Ако искате да видите и другите снимки и другите покупки, продължете нататък

петък, 18 октомври 2013 г.

Time for Swatch: CHANEL Le Vernis 591 Alchimie

Здравейте, прекрасни мои читатели и читателки,

 Днес ви представям
CHANEL  Le Vernis 591 Alchimie , лак от есенната колекция Fall 2013 Superstition на култовия бранд .

Alchimie е единствено лимитирано издание от трите лака, включени в колекцията Суеверие -  Superstition.





Алхими е скреж и металик едновременно, покрива на два слоя,

петък, 11 октомври 2013 г.

Любимците ми за септември/ September favorites

Здравейте прекрасни,
бързам да ви представя любимците ми за септември:)
 Обичам да се храня навън поне докато времето позволява и обичам фреш:
 Парфюмът на септември бе този - Hypnotic Poison, Dior, EDT,100ml.
Много уютен. Въобще не искам да чувам за селективна парфюмерия, когато има Диор, Герлен и Шанел.
Аква ди Парма?Бонд?Аник Гутал?Шегувате ли се?Предпочитам да ухая на хубаво, а не да мириша на туршия и то след като съм се напарфюмирала.

 Аксесоарът на септември бе този сладък клъч.
Avene Eau Thermale
Thermal Spring Water
 Свежест  ми донесе тази вода на Avene.Тя е вечен мой любимец.
Все пак смятам да пробвам и другите термални води на пазара, а не да се ограничавам само с  продуктите на тази прехвалена от бг блогерите марка:).

Secret de Purete, peeling fondant, Guerlain
Тайната на Чистотата, този много фин ексфолиант на Guerlain.
 Ultra Correction Line Repair Chanel
creme de jour anti rides spf 15
Грижа този крем на Chanel.
 Красота тези сенки на Bourjois Smoky Eyes - 09 Lady vert de gris.
По-подробно за тези и другите ми любимци за септември можете да прочетете ако продължите:)

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Time for swatch: Dior 802 Mystic Magnetics

Здравейте, прекрасни,
днес с удоволствие ви представям прекрасното и многолицево бижу - Мистичния металик от есенната колекция 2013 на Кристиан Диор.


Новата есенна колекция на великата модна къща Диор е посветена на онази метална звезда...

Онази метална звезда , която застава на пътя на Кристиан Диор в една хладна парижка вечер, когато той трябва да вземе най-съдбоносното решение в живота си - да продължи ли битката и да пробва всичко, наистина ВСИЧКО, за да бъде самостоятелен моден дизайнер или да се примири със статуса си на наемна работна ръка, да сведе глава и да се откаже от мечтите си...

Кристиан Диор, като повечето финни натури и артистични човеци бил и много суеверен, съответно свръхчувствителен, интуитивен и взимал своите решение тълкувайки "знаците на съдбата".

Намирайки се на кръстопът, и вече на 41 години, Диор бродел отчаяно из уличките на Париж, обмисляйки живота си. Досега той винаги работел за някого. Правел дрехи под диктовка. Рисувал рокли по чуждо желание. А искал друго.. .Искал да създава своите собствени модели. Искал да даде живот на елегантните видения, които обитавали съзнанието му. Искал да види как изглеждат те, мечтите в действителност. Дали е възможно? Рискът бил голям. Ще успее ли? Или ще се провали?

Тези мисли владеели съзнанието му, докато с бърза крачка  се прибирал към квартирата си.
В мрака на уличката, на паважа нещо проблеснало. Кристиан Диор се навел и го взел - Ха!Но това било звезда....метална звезда с кръг в средата... звезда...звезда!

Ние всички знаем какво се е случило по нататък...


16 декември 1946 Кристиан Диор създава своя собствена модна къща.
На снимката модел на Dior от 1950.





 Дженифър Лорънс и Чарлийз Терон в Диор на церемонията по връчването на Оскар 2013

Натали Портман - винаги в Диор.

Тази есен от Диор припомнят историята за металната звезда.Която история е всъщност история за смелост. За смелост нужна да следваш мечтите.  

Mystic Magnetics е част от тази история и част от колекцията на Диор за есен 2013.







Mystic Magnetics е прекрасен цвят,