Там, на моста на дъгата/Over The Rainbow Bridge

На самия край на Небосклона, Там, точно до самия Рай, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.

Когато си отиде някоя куче, коте, зайче , птиче или конче, което е било много, много обичано, то отива Там, при Моста на дъгата.

Чара боготвореше съпруга ми и в неговите силни мъжки ръце се чувстваше най-добре.

Дори не мога да опиша невероятната преданост към него , която тя разви от мига в който го видя.

Последната и целувка, само секунда преди да си отиде беше за него

Чара обикна Алекс от първата секунда.

Също така веднага обикна Катерина.

 Чара бе много предана , внимателна и нежна с децата.

С Чара морето не бе страшно, а приятно място за игра.

Чара много обичаше вафли морени, но и давахме много рядко, защото кучетата не бива да ядат сладки неща.
На снимката аз хапвам морена и тя се облизва.

А с котарака Дебелчо-Хемингуей бяха направо любов о се обичаха толкова нежно, котаракът обичаше да ляга и да се гушка до нея. 

Когато Чара видеше морето от удоволствие проръмжаваше - "мммммммм" и хукваше към него.

Днес, 1 декември 2013, нашето най-любимо куче, нашият пазач и пазител във всички смисли, неразделна част от нашето семейство, кучето, което ние спасихме някога веднъж, а после то хиляди пъти ни спасяваше - на
шата Чара,
днес то тръгна към Моста на Дъгата.
Чара бе на 15 години и последните месеци се разболя от рак на млечната жлеза. Със съпруга ми се борихме за живота и до последната нейна секунда, не я оставихме да бъде самотна и да лежи в клиниката, носехме я до там по три пъти на ден за да и слагат системи и инжекции - съпругът ми я носеше грижливо на ръце всеки ден, даже се научи да слага системи и и слагахме система и в къщи. Такъв е той - най-добрият човек на света.
Не приехме решението с инжекцията, защото всички, цялото семейство бяхме решили ,че за живота на нашето куче ние ще се борим докрай, за всяка минута, за всяка секунда, защото всяка минута и всяка секунда с него ни е ценна и важна, защото Чара беше от нашето семейство.
Но болестта беше неумолима.
Чара си отиде тихо на дивана, положила глава на коленете на съпруга ми, когото тя боготвореше, а в краката и се бе сгушил любимия нейн котарак Дебелчо...



*******
Ще ви разкажа за моста на дъгата, за да знаете що за място е това.
Защото днес нашето куче тръгна натам.
Там, при Моста на Дъгата, има зелени поляни и сини хълмове , за да могат най-милите наши приятели да тичат и да играят на воля.
Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и те се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари там са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Te са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Там, при Моста на Дъгата те тичат и безгрижно играят , но идва ден, когато някое от тях се спира и гледа в далечината. Ноздрите му се разширяват, ушите му се изправят. В неговите очи пламва огън, а тялото му започва да трепери от нетърпение. Tо напуска своите събратя, лети над изумрудената трева, и краката му го носят все по-бързо и по-бързо.
Към вас.
И когато вие и вашия  някога загубен любимец накрая се срещате, здраво се прегръщате, щастливи от това, че сте се събрали и повече никога, никога няма да се разделите.
То ще бъде лудо от щастие, ще целува вашето лице, вашата ръка отново ще го гали нежно по главата, и вие още веднъж ще погледнете в най-преданите очи, тези на вашия любимец, който толкова за дълго напусна вашия живот, но никога, никога не напусна вашето сърце.
Сега можете да пресечете Моста на Дъгата заедно...

Мила наша Чара,
знам, че някога всички ще бъдем пак заедно.

Знам, че ще ни чакаш Там, при Моста на Дъгата...
Знам,че когато някой ден и ние тръгнем към Хълма, ти вече ще си Там - на върха и ще ни посрещаш с необуздан и весел лай, готова отново да бдиш над нас .
Ние винаги ще те обичаме... Любима наша Чара.
Ти ни даде толкова много любов.
Благодариме ти, Чара.
Много ще ни липсваш в годините без теб.

Чара
най-доброто куче на света , родена в края на септември/началото на октомври 1998, осиновена от мен на 30 ноември 1998 тръгна към Моста на дъгата на 1 декември 2013


Our Beloved Dog Chara At The Rainbow Bridge Now

На 4 декември 2013 тук, в планината, под красивия голям Бял Бор, ние оставихме част от нашите сърца.

Завинаги.

*******

"Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него.
Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от начало и така до последния техен дъх. Може би, защото още от самото начало те са ни видели такива, каквито всъщност сме, а именно грешни, несъвършени хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж и завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна и вечна."
Пабло Пикасо