Наивна, дръзка и порочна

  

Прекрасна е. Фриволна е. Мръсница е.

Обичам я.

 

Ревнува ме от мъже и жени. От себе си дори ме ревнува.

Иска да е с мен постоянно.
Не винаги ходя на подходящи за нея места.

Не ме чува.
Готова е да се разкрещи,
а мълчанието е страшно. Оглеждат нея, тя знае,
но упреква, че оглеждат мен. 

Гальовно се допира по цялото ми тяло. 

Няма мъж, който така да ме е докосвал 

Така да е обгръщал кръста ми. Прави ми сцени задухали вятър.

Прави ми сцени, когато слизаме от кола.

Усети ли крадлив поглед. Прави сцени.

По себе си или по мен. Своенравна е.

Държа се като нея често. Нещо детинско пробуди в мен.

 Накара ме да си сменя прическата.

Да почукам на една врата на която досега не смеех да почукам

и да чуя

отговор, какъвто не съм очаквала да чуя,
а и не бих и чула,

ако и тя не беше влязла с мен, за да види как се държа,

а аз се държах така, че да не я разочаровам.

Стъпало нагоре и в службата се оказа. 

Прегръщаше ме после. Караше ме да се усмихвам.

Весело се държахме, събирахме погледи.

Малка лудетина. Наивна, дръзка и порочна.

Заговаряха мен, гледаха нея.

Чувстваше се пренебрегната, но мълчеше.

  

После, когато останах без нея с него, осъзнах,
че тя просто е искала да ми намери гадже.

Ревнуваше дори от себе си, но от нея всичко можеше да се очаква.

Уверих се след тази нош.

Той ме търсеше често. Държеше и тя да е с мен.

Дори когато не го казваше, четеше се в очите му,улавяше се в мълчанието му.

Мен любеше, а нея изпиваше с поглед.

  

Понякога беше груб с нея. Едва не я нарани веднъж.

Това ме възбуди, но му ударих плесница. Гледаше ме глупаво.

Здраво го зашлевих. На дете заприлича.

Вбесена бях, тя се притискаше в мен.

Търсеше не толкова ласка, а защита.

Изведнъж осъзнах, че и от нея ми е писнало.

Ще я зарежа.

Напълно ще забравя за нея. Глупачка. Свали го.

Той е луд по нея, а се лигави с мен. Не мога да играя игри.

За нея животът е забавление, а за мен е и работа.

И стабилни устои, може би семейство. Докога ще отлагам.

Говорех го по-скоро на нея, но той си мислеше, че говоря на него.

Поиска ме за своя. Просълзи ме чак.

Трябваше



да се срещнем още веднъж, за да си кажем какво сме решили,

но тя реши да пътува на следващия ден.

 

Питам я къде, и тя не знаела. Казвам й, че е откачена. 

Приема го като комплимент.

Все още съм гола в леглото, спи ми се.

Усмихвам и се. Презрамката и е паднала. Иска ми се да я

доближа, да я вдигна, но преди това да целуна голото рамо под нея.

Присънва ми се, че някой целува моето. Затварям

очи и ми е сладостно. После не помня.

Пия кафе на автогарата.

Купила съм билета. Луди сме май и двете.

Радостно и е. Радва и мен, а не вършим нищо разумно.

Оглеждат я.

Тя ми казва, че това е защото съм хубава,

но и двете си знаем, че погледите привлича тя.

Тежките сакове не и отиват, но нямаме избор, мъкнем ги и двете.

Две момчетии се втурват да ни помагат.

Забавляваме се с тях. Флиртуваме през целия път.

Те двамата малки, но с големи желания.

Едва ли ги разочаровахме. Поне вдъхновение им оставихме, а сигурно са наясно, че малко трябва да порастат.

Слязоха на спирка преди нашата.

Дадоха ми телефоните си. Хрумна и да им позвъни.

Казах и да се държи сериозно.

 

Искала ги и двамата. Шегува се,

разбира се, но шегите и са толкова пикантни.

\

Питам я, как смята да продължим напред. Трябва да си устроим живота.

Тя ми се усмихва. Казва ми:

спокойствие, всичко ще е точно. Не, че и вярвам, но настроението и ми  въздейства.

Вече сме говорили по телефона за квартира.

Утре ще проверим и за обявено работно място.

Тя е сигурна, че ще го спечеля. Казвам й, че искам да спя, а на нея и се лудува.

Не мога да устоя на изкушенията и. Понякога ме уморява.

 

Когато стигаме до нашата спирка, вали. Като из ведро.

Жал ми е за нея.

На нея обаче и е весело. Не била от захар, нито пък аз.

Мокра не изглежда толкова хубава,

тя е на различно мнение, защото колкото пъти се е случвало,

повече погледи има в нас.

Как да и кажа, че за разлика от всеки друг път вече не оглеждат нея, а мен.

Цял океан се излива отгоре ни.

Добре, че квартирата не се оказа далеч.

Изцедих я, влязох под душа, после я окачих на простора да съхне.

Прекрасна е, фриволна е, мръсница е.

Обичам тази рокля!!!

Прекрасни мои, вие прочетохте разказ на Стефан Кръстев, от неговата книга

Учители ми бяха ... пеперудите.

Невинна, дръзка и защо пък не и порочна с едно леко намигване
неделя ви пожелавам:)))

А вие имате ли си толкова любима рокля?Каква е тя?От каква материя?И за кой сезон?А какъв е нейният цвят?Или може би е на точки?Или на цветя?

Да ви кажа обожавам роклите на точки и на цветя, а материята която ми е любима е кадифе, дантела и коприна.

Снимките  в тази публикация са на
Моника Белучи, Бианка Балти и Бианка Брандолини и са за легендарната италианска модна къща,
в която вярвам и харесвам
Долче и Габана.

***************

Текстът е на писателя Стефан Кръстев.

Публикува се тук по негова воля и авторските права са негови.
Моля, не публикувайте, нито копирайте каквато и да е част от неговия текст без разрешение.