"

Joie de Vivre Blog - LifeStyle, Travel, Fashion, Art, Beauty, Books, Health, Houses, Gardens, Wellbeing

понеделник, 28 октомври 2013 г.

Travel - Ronda!

 Здравейте,
днес ще ви разкажа за един от моите любими градове - Ронда.
Избрала съм страхотната Buleria 
( булерия е вид бързо фламенко, танц, песен и музика създадени и създавани в Андалусия). 
Тук булерията е изпълнена от андалусеца David Bisbal. Мисля, че това е най-подходящият саундтрак за тази огнено страстна, любима и много, много моя земя:

 

И така РОНДА!



Любовта ми към Ронда бе неочаквана и внезапна. След Севиля, Гранада, Кордоба, които ме очароваха , но не успяха да ме влюбят в себе си, съвсем не очаквах, че това ще направи Ронда - едно малко планинско градче...
Първото ни посещение в Ронда бе с редовна екскурзия на туроператор. Бяхме отседнали в Гранд Мелиа, Торемолинос и имахме допълнителни екскурзии.
Бяхме се записали на всички. Te са на цена от 50-70 евро на човек за дестинация.

Всеки ден скачахме в ранни зори (примерно 04:00 сутринта) и тръгвахме на поредната екскурзия. Не успяхме дори да зърнем Торемолинос, където всъщност бяхме, а през Малага минахме почти на бегом,  закусихме само два пъти в хотела ни Гранд Мелия за целия престой там, а закуските там са нещо, което си струва, да не говорим, че си ги бяхме платили...:)))
Но пък затова профучавахме през почти цяла Андалусия, казвам профучавахме, защото туроператорските екскурзии са си профучаване:)
И даже отскочихме до Гибралтар (Великобритания) и Танжер (Мароко).
Въобще това бе почивка, от онези след които трябва поне десет дни възстановяване.
Ронда бе последна в списъка и съвсем сериозно обмислях дали да не се направя на болна и да я пропусна:)Съжалявам,но ми се спеше. Все пак намерих воля, или по-скоро инат и скочих за пореден вече ен-ти път в 4 часа и на тичешком се изнесохме от хотела.
Пътуването до Ронда се оказа тегаво - с микробусчето на туроператора почнахме да събираме туристи от хотелите ( оказа се, че нашия хотел бил пръв в списъка) и така бавно-бавно до... 8 часа сутринта. А самият път беше само 45 минути, тоест тази Ронда се оказа, че ни била под носа. Както и да е в 9 часа недоспали, гладни и жадни ние акостирахме в Ронда. ( пиша акостирахме, защото първата ни визита приличаше на крушение, поне в началната си част)
 Поразгледахме тук музей (на коридата!) , там манастир , а и принудително посетихме самата корида, където научих неща, които въобще не исках да научавам - като в кой момент точно матадора отрязва главата на бика и елегантно ли е било това или не,
 После замаяни от толкова много кръв, излезнахме навън, свихме по една, после по друга уличка и аз почнах основателно да се съмнявам в смисъла на идването ни в Ронда...
И тогава ...!!!!!О, тогава!!!!!
Ронда , такава , каквато е в действителност, се появява внезапно и вие окаменявате, шашардисвате се и ...тук сложете всеки глагол изразяващ изумление, влюбване от пръв поглед, удивление и няма да сбъркате.
Озовавайки се на мостовете и хълмовете на Ронда, над каньона, вие виждате една от най-невероятните гледки в света и това не е преувеличено.
И тези гледки в Ронда са навсякъде. Докато похапвате паеля, докато отпивате сангрия, докато си взимате душ - баните обикновено са с прозорци. Но затова трябва да отседнете поне за няколко дни в Ронда, а не да притичате сънени криво-ляво през града - но това беше първото ни туроператорско докосване до Ронда. 
Ронда се намира на върховете на един шеметно висок каньон. Самата Ронда е бяла , с бели къщички с червени покриви, с палми и огромни кактуси опунция.
Тя е обаче от градовете , които са нефотогенични. Абсолютно непредаваема е, защото гледката, която виждате на живо е на 360 градуса. Едновременно.
Няма камера или фотоапарат способен да предаде това.
Ронда е била любим град и място за вдъхновение на Александър Дюма, Хемингуей ( той я описва в романа си "За кого бие камбаната"), Орсън Уелс, които са живяли и/или идвали редовно в Ронда, а поетът Райнър Мария Рилке се влюбва в Ронда до такава степен , че окончателно се преселва и заживява в Ронда.
("I have sought everywhere the city of my dreams, and I have finally found it in Ronda" and "There is nothing that is more startling than this wild and mountainous city." обяснява Рилке)
 Goya - Dona Isabel de Porcel
Goya рисува тази благородна дама, родена в Ронда, в класическите дрехи , характерни за Андалусия
*******
Мадона избира Ронда за снимки на свои клипове и дава много интервюта в които обяснява за любовта си към Ронда. Чувствата и обаче остават неразбрани и несподелени и управата на Ронда забранява на певицата да прави снимки из Ронда, поради недостатъчно добрата репутация на Мадона, както изключително деликатно се аргументира общинския съвет. 
*******
Джорджо Армани прави специален костюм наречен "Goyesco" за прочутия бикоборец
Cayetano Rivera Ordonez за неговата корида на най-автентичната арена, която е в Ронда. 

 Пуенто Ново - Puente Nuevo - Новият мост. Висок е 120 м.
Понятието "нов" трябва да се разбира според това, което андалусците разбират като ново.
"Новият" мост е построен в периода 1751-1793. 18 век. Възраст от 3 века ? 
Ето това е понятието за "ново" на андалусците.
Останалите мостове в Ронда са Puente Romano , строен от древните римляни и Puente Viejo, строен от древните араби, когато те са владеели тези земи.

В Ронда e живяла Света Тереза.





Свещенната ръка на Света Тереза ( Santa Teresa de Jesus)





Църквата Inglesia de Merced e ot 1585 година.Тя е към манастира Света Тереза.




Ето така са били облечени дамите посещаващи корида по времето на Гоя.
Паметникът е на херцогиня Алба, същата рисувана от Гоя, и по-известна като "облечената" и "голата маха".
Коридата в Ронда е най-старата и най-добре запазената в цяла Испания.
Всичко е както е било и спектаклите продължават точно така, както са се провеждали някога. Тук няма съвременни техники, или обезопасяване. Разярените бикове налитат на тълпата и това прави билетите за местата на първите редове най-скъпи и най-търсени.
Не търсете предпазливост или логика. Това е Андалусия. Тук кръвта е червена и не тече бавно във вените, а стремително пулсира и кипи.
Plaza de toros de Ronda е построена 1784, от архитекта построил моста Пуенте Ново. 

Коридата е странна и абсолютно неразбираема , поне за мен, игра със смърта. Посещавайки тази арена ви разказват подробно за целия спектакъл и вие ставате неволно някакъв специалист по корида.  Още повече, че нашият екскурзовод беше пламенен фен на коридата...
 На мен ми стана лошо само докато го слушах
как точно се убива горкия бик, а пък на подобно представление въобще не мисля, че мога да отида и не искам да отивам.
Честно казано , мисля, че туроператорите трябва да предупреждават  за какво става дума.
Много обичам животните и ми е жал много повече за бика в тази ситуация, сам, обграден от цяла свита въоръжени мъже - пикадори, тореадори. А матадора? Според мен е убиец. А не герой.
В Испания коридата на места и в цяла Каталуния, е забранена, но това едва ли ще се случи в Андалусия, защото там тя е навсякъде.

Коридата е единственото, което мразя в тази страна.
Защото всичко останало го обожавам.

По тези тесни улички се пускат биковете за да стигнат до арената. А тълпата бяга пред биковете ...за здраве.:)
Ако се чудите как може да се бяга пред разярен бик "за здраве"
припомнете си , че става дума за Андалусия и всичко си идва на мястото.

 Ронда е град на фламенкото и то звучи навсякъде. То е най-подходящия саундтрак за тази горда и страстна земя и без него тя не може да бъде усетена или разбрана.

 По улиците на Ронда , традиционно за Андалусия, са посадени портокалови дървета отрупани с плод. Самите улички така както в цяла Андалусия са с настилка от теракот или блестящо поддържан мрамор.

Паметник на един от легендарните матадори, убил най-много бикове.Разбира се, убит от бик.
Паметник на една от най-пламенните фенки на коридата,а и на матадорите - херцогиня Алба, заради която и в името на която са загинали най-много матадори.
И паметник на бика, убил най-много матадори.Или поне ние с мъжа ми решихме, че това ще е така, защото няма как да е иначе.


Ронда е кацнала на ръба на каньона и отвсякъде се откриват невероятни гледки.











 Огромни и величествени опунциите са навсякъде.
Входът на коридата.

Това конче се обучава за да участва в корида.
По този пясък се леят реки от кръв...
Първите редове са най-търсени и най-скъпи.

Тук минават биковете.Един по един.
И излизат на арената, където ги чака смърт.
Смърт под звуците на пасо добле, аплодисментите и виковете на тълпата.
Смърт бавна , превърната в спектакъл.
А това са велики бикове, така ни обясни екскурзовода, които са имали велико поведение на арената и отдолу са костюми на велики матадори.
Съвсем сериозно, но той през цялото време употребяваше думата "велик".
Все пак Ронда не е само корида, а е преди всичко изключителна красота на природата, на музиката и танца.
Въздухът е свеж, чист, кристален.

Климатът е много различен от обичайния за Андалусия, и през зимата термометъра пада до 7 градуса, а през лятото е около 30 градуса.

































 До Ронда може да се стигне лесно и бързо с кола по магистралата от Малага или Кордоба , или с панорамните железници. Категорично не ви препоръчвам да ползвате екскурзиите на туроператор за Ронда. Губят ви времето, а и парите. За Танжер, Кордоба, Севиля и Гранада донякъде има смисъл, защото трудно бихте могли сами да си направите организацията, за Танжер трябва да синхронизирате всичко с ферибота,а и искат виза, но за Ронда е най-добре сами.
Ронда е само на 100 км от Малага и е лесно достъпна при всяка почивка, където и да е на Коста Дел Сол.
Особено близка е до Марбея.Така, че можете да съчетаете почивката си на Марбея с пътуване до Ронда.
В Ронда има прекрасни хотелчета в които можете да отседнете, така както ние направихме  вече при второто си посещение.
Градът заслужава да се живее в него и е абсолютно недопустимо да бъде прекосен на галоп.
Около каньона има малки ресторантчета, където има великолепна сангрия ( напитка характерна за Испания - прави се от червено вино, портокалов сок, ябълки, канела и други подправки според региона) и паеля.
Обяд за двама е около 100 евро.
Градът не е подходящ за шопинг, не че всички магазинчета посветени на коридата със своите ръчно рисувани ветрила ( които обаче са на цена от порядъка на 500 до 2000 евро), шалове и бродирани чантички ( които също се движат във високите граници като цена) няма да ви съблазнят.
 Но Ронда е преди всичко място за размисъл ,за разходки, за четене и писане на книги, за уроци по фламенко и почивка.
Ах, и за любов, разбира се.
Съвсем близо до Ронда е Марбея, където има всичко за всеки шопинг маниак.

 
Обичате ли Андалусия ? А Ронда?:)
Били ли сте на корида и как го понесохте?
Мислите ли, че коридата трябва да бъде забранена?
Какво е отношението ви към фламенкото?

p.s. - снимките в тази публикация са от последното ни пътуване до Андалусия, което беше януари 2013, въобще дойде ли зимата винаги се сещам за Андалусия,там слънцето грее, времето е приятно,палмите , които са любимите ми дървета , са навсякъде,
а портокаловите дръвчета  точно тогава са отрупани с плод...
А и магазините Ел Корте Инглесе и Примор почват да правят страхотни предложения... 
Ел Корте Инглесе са магазини от типа на Галери Лафайет, Сакс, КаДеВе и Хародс.

Други тревъл истории от мен:
До Сицилия и обратно - пътепис - първа част
До Сицилия и обратно - пътепис - втора част


2 коментара:

  1. Обожавам Андалусия,била съм в Севиля и в Марбея,имам неизгладимо добри впечетления.
    Иначе мразя коридата,Мразя коридата,защото и аз обичам животните.А фламенко харесвам,бяхсе записала на курс,ужасно трудно и сложно нещо е.
    Светле,твоите травъл истории за толкова вдъхновяващи.Искам и аз да отида до Ронда!

    ОтговорИзтриване
  2. красивые фотографии! люблю путешествовать, но в этих местах не была. Интересно посмотреть Болгарию:)

    ОтговорИзтриване