Приключения в Розовия град - Петра, Йорданско Хашемитско Кралство

Тръгваме само двамата със съпруга ми рано сутринта от хотела ни в Акаба. Преди това сме се погрижили да си наемеме кола с шофьор местен човек, което е добро решение, както в Йордания, така и в по-голяма част от арабския свят - не е ужасяващо скъпо, а е много комфортно. 

Не е за пренебрегване и факта, че по този начин имате до вас човек , запознат с местните нрави и говорещ едновременно английски и арабски - а всичко това не е за пренебрегване когато сте в свят, коренно различен от добре познатия ни европейски.

Йорданското Хашемитско Кралство е държава в Близкия Изток. Името Хашeмити идва от управляващата кралска династия - Хашемити, водещи началото си от племето Бену Хашем на пророка и основоположника на Исляма Мохамед.

В Йорданското Хашемитско Кралство живеят араби и малки общности от черкези, арменци и кюрди, възприели арабската култура.

6 процента от населението са номади.

Йордания е монархия и се управлява от крал Абдулла Втори, който разполага с цялата изпълнителна власт, а законодателната е поделена с парламента.

Красивата съпруга на краля - кралица Рания, прекарва с часове в интернет,кара водни ски, носи джинси, вози се на мотор Харли Дейвидсън заедно с мъжа си. 

Кралица Рания излъчва аристoкратизъм и финес, леко поддържа разговор на всякакви теми. Светът я обожава точно така както боготвореше принцеса Даяна.

Списание "Hello" обяви Кралица Рания за Кралица на елегантността, като след нея се нареждат Катрин Зита Джоунс и Никол Кидман.

Петра се намира на 133 км от Акаба и Червено море, а магистралата, която минава през пустинята е в отлично състояние. Пием кафе, бъбрим и неусетно стигаме до новата Петра, която е приятно градче, пълно с хотели, магазинчета и ресторантчета.

Оставямe колата и шофьора, който ще ни чака - такъв е обичайният ангажимент там, наемаш колата и шофьора за цял ден, иначе няма как да стане. А ние трябва да продължим своя път до древната Петра на коне. Ползването на каквито и да е моторни превозни средства е забранено и изборът ни е - пеша, кон, камила или магаре.

Ние избираме кон. Най-сигурно, бързо и безопасно, мисля аз, и ... греша.

Никога  до този момент не съм се качвала на кон.

Кончето е кротко и ще го води неговият арабски собственик. Но честно казано дори така и в бавен тръс да яздиш кон без седло никак не е лесно, клатушкам се отгоре и изпитвам ужасяващото чувство, че всеки момент ще падна и ще си счупя врата.

Но не падам и лека полека ние стигаме до входа на каменния каньон Сик, който е пътят до загадъчния град на набатеите Петра. Тук слизаме от конете и трябва да продължим пеша. През каньона вече и конете са забранени.

Виждате и аутфита, който съм си избрала за това пътуване:))) 

Много моля, ,не се смейте. Подбрах го изключително прагматично за хладно, ветровито време (каквото е времето в Йордания през декември) и срещу носещ се от пустинята пясък. Шалът си го купих от Петра (има много екзотични магазини точно преди да се качите на конете) и собственика на магазинчето ме забради по бедуински.

Така че съм почти като местна бедуинка.:) Но руса.

На входа на каньона се чака, защото, за да бъде съхранен, се допуска в него да се движат само определена бройка хора.

Докато чакаме, правим снимки.

Каменният каньон Сик, води към древната Петра, и е дълъг около един километър. Той  е естествена преграда от високи отвесни скали достигащи 60 м, като самият път през каньона на места  е доста тесен. Скалите са невероятно красиви - розово - червеникави на цвят те се преливат в най-разнообразни нюанси.

 Древният град Петра е бил построен на кръстопът на два от най-важните търговски пътища - първият  свързва  Червено море с Дамаск, а вторият – Персийския залив с Газа и крайбрежието на Средиземно море. Тръгващите от Персийския залив кервани със стотици камили , натоварени с ценни стоки цели седмици, а понякога месеци, са пътували  сред Аравийската пустиня, понасяйки невъобразими за днешното ни битие сурови условия , докато достигнат проходите в тесния каньон Сик и дългоочакваната Петра. Там в прекрасния Розов град пътешествениците са намирали подслон, храна и най-важното живителна прохладна вода.

Въздухът е пронизващо чист и кристално звънък, а красотата на обкръжаващата ни величествена природа е зашеметяваща, така че разходката в каньона Сик е истинско удоволствие.

В един момент обаче всичко наоколо става невероятно тясно и в далечината се мярва нещо безумно прекрасно.

Какво ли е това?

 И само след минути се разкрива най-красивата постройка останала от древната Петра, а и принципно едно от най-красивите творения на човека въобще - Съкровищницата.

Съкровищницата е изумително архитектурно постижение. 

Днес е грижливо охранявана от кралската йорданска гвардия.

Можете само да надзърнете във великолепните и зали. Влизането вътре е забранено.

Каснех ал-Фарун е името и на арабски (Съкровищницата на фараона). Названието ѝ се дължи на древно вярване, че съкровището на фараона (вероятно Рамзес III, който владеел мините в Петра) било скрито в урна на върха на монумента. Местните хора стреляли по урната, опитвайки се да я разбият и да видят съкровището, но тя оставала невредима.

Предполага се, че съкровищницата вероятно датира от втори век.

Площада пред Съкровищницата е пълен с хора, има малко кафене и много полегнали камили.

Петра се намира насред пустинята, годишните валежи тук са едва 15 сантиметра.

За да се сдобият с вода, местните жители са изградили система от канали и водоеми направо в скалите. Почти всяка капка дъжд в Петра и околностите грижливо се е събирала и съхранявала. Благодарение на водата, която жителите на Петра умело са съхранявали, те са могли да отглеждат земеделски култури и да развъждат камили. В допълнение към това те са успели да построят величествен град, който в древността се е превърнал в основен търговски център. И до днес по криволичещите в целия каньон Сик канали тече вода.

В Петра са живеели изключителни майстори каменоделци. Името  на Петра означава „скала“ и е свързано с камъка. Набатеите са изсичали домовете си и храмовете от каменни плочи.

Римски времена в Петра.

Като спомен е останал този огромен амфитеатър, където някога е била арената на гладиаторски битки, победи и погроми.

Много съоръжения в Петра са били строени в различни епохи и при различни владетели на града - сред тях са били идумеите (18-2 в. пр. н.е.), набатеите (2 в. пр. н.е. - 106 г. до н.е.), а след това римляните, византийците и арабите. През 12 в. градът е завладян от кръстоносците. Наред с античния театър, тук могат да се видят сгради от епохите на едумеите или набатеите.

Петра е огромна и вярвайте, никак не е лесно да бъде обходена.
Затова много от посетителите предпочитат камили.
Аз обаче имам лош спомен от Египет от язденето ми на камила и тук старателно ги избягвам.

Навсякъде се предлагат и магарета които също са добър и надежден транспорт из огромния град.
Затова ние със съпруга ми се мятаме всеки на едно магаре и продължаваме своето пътешествие из Петра, но вече на гърба на магарета.
Като двама Санчо-Пансовци търсещи своята вятърна мелница или почти.

Магаретата са много подходящи за придвижване из Петра. Нито камилите, нито конете могат да се справят така добре с този изключително каменист, пресечен и на моменти доста стръмен терен , който трябва да бъде обходен.

А и кротките, не толкова високи и добри магаренца изглеждат не само най-безопасни, а и се справят отлично.

Петра  се разпростира на километри, където добре са се запазили руините на многобройни сгради, които вече не са скални, а са построени по традиционен начин. Главната улица, преминаваща от изток на запад през целия град, е била построена по времето на римското владичество. От двете й страни се вижда величествена колонада, западният край на улицата е достигал до голям храм, а в източната част тя е завършвала с триумфална арка.

Векове наред търговията носи на Петра огромни богатства. 

Но когато римляните откриват морските пътища на изток, сухопътната търговия запада и розовият град Петра постепенно опустява, потъвайки в пясъци.

Така преминава земната слава, както са обичали да казват древните римляни.

Но да ви върна към нашето йорданско настояще.

Вече бе късен следобед и ние бяхме ужасно уморени и гладни. За щастие в единия край на Петра и то точно в този в който ние бяхме в момента (ама пък сме късметлии), намерихме чудесен ресторант , предлагащ пикантната арабска кухня.
Похапнахме вкусно хумус, табуля салати, шиш тауци и адана кебапи и добили отново сили и увереност тръгнахме обратно, като не пропускахме да разгледаме и недоразгледаните забележителности по пътя ни.
А те не бяха малко.

Към края на деня цялата съм вече в прах и пясък , но гледам гордо и настървено като истинска набатейка.

Връщаме се по тъмно в новата Петра.

Шофьорът ни чака и съвсем бързо се прибираме в Акаба.

Очарована съм от Петра, и някой ден обезателно ще се върна отново на повторна разходка по стъпките на Индиана Джоунс.

 В търсене на изгубения Кивот.:)))

Надявам се, че моят разказ за розовия град Петра ви хареса и сте се забавлявали:)))

 P.S. - Снимките са правени от мен и от съпруга ми.

P.S.2 - По-хубавите са от мен.

Забележка - В Петра е сниман филмът "Индиана Джоунс - В търсене на изгубения Кивот".

Там Кивотът бе намерен от Харисън Форд, още по-известен като Индиана Джоунс,  и бе открит в Съкровищницата.

 

Кино, ще кажете, но всъщност знае ли човек?:) 

Следващият път, когато се разхождам из Петра ще се оглеждам още по-внимателно.

Ще се радвам да прочета и за вашите приключения.

До скоро:)