"

2017 - The Year Of Gabrielle Chanel, A Rebel At Heart

сряда, 10 април 2013 г.

Приключения в Розовия град - Петра, Йорданско Хашемитско Кралство




Тръгваме рано сутринта от хотела ни в Акаба. Наемаме си кола с шофьор, което е добро решение, както в Йордания, така и в по-голяма част от арабския свят - не е ужасяващо скъпо, а е комфортно. Не е за пренебрегване и факта, че така имате подръка човек , запознат с местните нрави и говорещ едновременно английски и арабски .








Йорданското Хашемитско Кралство е държава в Близкия Изток. Името Хашeмити идва от управляващата кралска династия - Хашемити, водещи началото си от племето Бену Хашем на пророка и основоположника на Исляма Мохамед.



В Йорданското Хашемитско Кралство живеят араби и малки общности от черкези, арменци и кюрди, възприели арабската култура.
6 процента от населението са номади.


Йордания е монархия и се управлява от крал Абдулла Втори, който разполага с цялата изпълнителна власт, а законодателната е поделена с парламента.



Красивата съпруга на краля - кралица Рания, прекарва с часове в интернет,кара водни ски, носи джинси, вози се на мотор Харли Дейвидсън заедно с мъжа си. Кралица Рания излъчва аристoкратизъм и финес, леко поддържа разговор на всякакви теми. Светът я обожава така както боготвореше принцеса Даяна.
Списание "Hello" обяви Кралица Рания за Кралица на елегантността, като след нея се нареждат Катрин Зита Джоунс и Никол Кидман.




Петра се намира на 133 км от Акаба и Червено море, а магистралата, която минава през пустинята се, е в отлично състояние. Пием кафе, бъбрим и неусетно стигаме до новата Петра, която е приятно градче, пълно с хотели, магазинчета и ресторантчета.
Оставямe колата и шофьора, който ще ни чака - такъв е обичайният ангажимент там, наемаш колата и шофьора за цял ден, иначе няма как да стане. А ние трябва да продължим своя път до древната Петра на коне. Ползването на каквито и да е моторни превозни средства е забранено и изборът ни е между: пеша, кон, камила или магаре.
Ние избираме кон. Най-сигурно, бързо и безопасно, мисля си аз и ... греша.
Никога  до този момент не съм се качвала на кон.
Кончето е кротко и ще го води неговият арабски собственик. Но честно казано дори и така и в бавен тръс да яздиш кон без седло никак не е лесно, клатушкам се отгоре и изпитвам ужасяващото чувство, че всеки момент ще падна и ще си счупя врата.

Обаче не падам и лека полека ние стигаме до входа на каменния каньон Сик, който е пътя до загадъчния град на набатеите Петра. Тук слизаме от конете и трябва да продължим пеша.През каньона вече и конете са забранени.
Виждате и аутфита, който съм си избрала за това пътуване:))) Моля , не се смейте. Подбрах го изключително прагматично за хладно, ветровито време (каквото е времето в Йордания през декември) и срещу носещ се от пустинята пясък. Шалът си го купих от Петра (има много екзотични магазини точно преди да се качите на конете) и собственика на магазинчето ме забради по бедуински.
Така че съм почти като местна бедуинка.:) Но руса.
На входа на каньона се чака, защото, за да бъде съхранен, се допуска в него да се движат само определена бройка хора.
Докато чакаме, правим снимки.




Каменният каньон Сик, води към древната Петра, и е дълъг около един километър. Той  е естествена преграда от високи отвесни скали достигащи 60 м, като самият път през каньона на места  е доста тесен. Скалите са невероятно красиви - розово - червеникави на цвят те се преливат в най-разнообразни нюанси.







 Древният град Петра е бил построен на кръстопът на два от най-важните търговски пътища - първият  свързва  Червено море с Дамаск, а вторият – Персийския залив с Газа и крайбрежието на Средиземно море. Тръгващите от Персийския залив кервани със стотици камили , натоварени с ценни стоки цели седмици, а понякога месеци, са пътували  сред Аравийската пустиня, понасяйки невъобразими за днешното ни битие сурови условия , докато достигнат проходите в тесния каньон Сик и дългоочакваната Петра. Там в прекрасния Розов град пътешествениците са намирали подслон, храна и най-важното живителна прохладна вода.









Въздухът е толкова чист и свеж, красотата е абсолютна , така че разходката в каньона Сик е истинско удоволствие.
В един момент обаче всичко наоколо става невероятно тясно, но в далечината се мярва нещо прекрасно.
Какво ли е това?


 И само след минути се разкрива най-красивата постройка останала от древната Петра - Съкровищницата.



Съкровищницата е изумително архитектурно постижение. 
Днес е грижливо охранявана от кралската йорданска гвардия.
Можете само да надзърнете във великолепните и зали. Влизането вътре е забранено.

Каснех ал-Фарун е името и на арабски (Съкровищницата на фараона). Названието ѝ се дължи на древно вярване, че съкровището на фараона (вероятно Рамзес III, който владеел мините в Петра) било скрито в урна на върха на монумента. Местните хора стреляли по урната, опитвайки се да я разбият и да видят съкровището, но тя оставала невредима.
Предполага се, че съкровищницата вероятно датира от втори век.





Площада пред Съкровищницата е пълен с хора, има малко кафене и много полегнали камили.




Петра се намира насред пустинята, годишните валежи тук са едва 15 сантиметра.
За да се сдобият с вода, местните жители са изградили система от канали и водоеми направо в скалите. Почти всяка капка дъжд в Петра и околностите грижливо се е събирала и съхранявала. Благодарение на водата, която жителите на Петра умело са съхранявали, те са могли да отглеждат земеделски култури и да развъждат камили. В допълнение към това те са успели да построят величествен град, който в древността се е превърнал в основен търговски център. И до днес по криволичещите в целия каньон Сик канали тече вода.


В Петра са живеели изключителни майстори каменоделци. Името  на Петра означава „скала“ и е свързано с камъка. Набатеите са изсичали домовете си и храмовете от каменни плочи.




Римски времена в Петра.
Като спомен е останал този огромен амфитеатър, където някога е била арената на гладиаторски битки, победи и погроми.
Много съоръжения в Петра са били строени в различни епохи и при различни владетели на града - сред тях са били идумеите (18-2 в. пр. н.е.), набатеите (2 в. пр. н.е. - 106 г. до н.е.), а след това римляните, византийците и арабите. През 12 в. градът е завладян от кръстоносците. Наред с античния театър, тук могат да се видят сгради от епохите на едумеите или набатеите.








Петра е огромна и вярвайте, никак не е лесно да бъде обходена.
Затова много от посетителите предпочитат камили.
Аз обаче имам лош спомен от Египет от язденето ми на камила и тук ги избягвам.
Навсякъде се предлагат и магарета които също са добър и надежден транспорт из огромния град.
Затова ние се мятаме всеки на едно магаре и продължаваме своето пътешествие из Петра вече на гърба на магарета.

Магаретата са много подходящи за придвижване из Петра. Нито камилите, нито конете могат да се справят така добре с този изключително каменист, пресечен и на моменти доста стръмен терен , който трябва да бъде обходен.
А и кротките и добри магаренца изглеждат не само най-безопасни, а и се справят отлично.

Петра  се разпростира на километри , където добре са се запазили руините на многобройни сгради, които вече не са скални, а са построени по традиционен начин. Главната улица, преминаваща от изток на запад през целия град, е била построена по времето на римското владичество. От двете й страни се вижда величествена колонада, западният край на улицата е достигал до голям храм, а в източната част тя е завършвала с триумфална арка.






Векове наред търговията носи на Петра огромни богатства. Но когато римляните откриват морските пътища на изток, сухопътната търговия запада и розовият град Петра постепенно опустява, потъвайки в пясъци.
Така преминава земната слава, както са обичали да казват римляните.














Вече бе късен следобед и ние бяхме ужасно уморени и гладни. За щастие в единия край на Петра и то точно в този в който ние бяхме в момента (ама пък сме късметлии), намерихме чудесен ресторант , предлагащ пикантната арабска кухня.
Похапнахме вкусно хумус, салати и кебапи и добили сили и увереност тръгнахме обратно, като не пропускахме да разгледаме и недоразгледаните забележителности по пътя ни. А те не бяха малко.







Към края на деня цялата съм вече в прах и пясък , но гледам гордо като истинска набатейка.










Връщаме се по тъмно в новата Петра.
Шофьорът ни чака и съвсем бързо се прибираме в Акаба.
Очарована съм от Петра, и някой ден обезателно ще се върна отново на повторна разходка по стъпките на Индиана Джоунс.
 В търсене на изгубения Кивот.:)))

Надявам се, че разказа ми за розовия град Петра ви хареса и сте се забавлявали:)))

 P.S. - Снимките са правени от мен и от съпруга ми.


Забележка - В Петра е сниман филмът "Индиана Джоунс - В търсене на изгубения Кивот".
Там кивотът бе намерен от Харисън Форд, по-известен като Индиана Джоунс,  в Съкровищницата.
Кино, ще кажете, но всъщност знае ли човек?:)
Следващият път, когато се разхождам из Петра ще се оглеждам още по-внимателно.


Ще се радвам да прочета и за вашите приключения.


13 коментара:

  1. Всеки момент очаквах да се появи Индиана Джоунс отнякъде :D

    ОтговорИзтриване
  2. И аз се оглеждах непрекъснато за него:)))

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за увлекателния разказ и хубавите снимки!
    Пренесе ми в един друг свят :)

    ОтговорИзтриване
  4. Изключително красиво и много приятно описано :)

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ви, мили красавици:)Пишете ми за какво бихте искали да ви разкажа.

    ОтговорИзтриване
  6. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  7. Много увлекателен пътепис и чудесни снимки! Умирам да чета лични впечатления от хора, посетили екзотични кътчета на планетата ни (съвсем естествено- Стрелец съм). Ще се радвам да прочета още разкази за други дестинации :)

    ОтговорИзтриване
  8. Много увлекателен разказ, с удоволствие те прочетох, очаквам и други пътеписи с нетърпение, страхотни снимки!

    ОтговорИзтриване
  9. Това е статията, която съм чела най-много пъти в блога ти! По-интересна е за мен от всички, посветени на козметични продукти. Оформила си я много добре, но бих ти предложила да 'накъсаш' самата статия в няколко страници, тъй като скролването нагоре-надолу на толкова голяма публикация не е много удобно.
    Да видя Петра, Червеният град, е моя мечта от тийнеджърските години, когато моят най-'широк' прозорец към историята и археологията, беше намерената в библиотеката на родителите ми "Богове, гробници, учени". С твоите снимки мога да се докосна до частица от нея. :)
    Питаш за какво друго бихме искали на ни разкажеш - не знам къде си била, за да ти 'възложа' такава задача :-Р

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Виждам, че ти се интересуваш от история - така, че моите бъдещи постинги за Египет сигурно биха ти били интересни.

      Изтриване
  10. Тази статия ми беше и на мен най-интересна.Много те моля,Светлана да пишеш за още такива пътувания.

    ОтговорИзтриване