Навън задуха северния вятър, хризантемите на двора танцуват и се покланят ту в една, ту в друга посока, а аз завита с одеяло от истински кашмир пия кафе на топло пред камината.
В краката ми мърка прекрасния ми котарак с много имена Хемингуей - Доменико Долче Дебелче, а миниатюрният ми Леонардо , който всъщност е истински снежен вълк е на разходко-екскурзия с цялото домочадие.
Тихо, спокойно и уютно.
Аз реших да остана в къщи, защото вчера ви обещах, че почвам с публикациите.
Не знам дали съм писала, но освен сенкопалитрохолик, гримочеткоманиак и лакофен, съм страстен парфюмен ценител и колекционер.
Което всъщност си е съвсем нормално, защото как очаквате един представител на зодия Рак, макар и с много Лъв в себе си и Луна във Везни, да не обича да колекционира или по човешки казано да трупа докато съвсем и изцяло се затрупа и даже да продължи и след това.
Много разголващо и много интимно ми се струва да говоря за моята парфюмна страст, но вече цяла година правя опити да преодолея тази интровертност и мисля, че вече съм готова.
И така четете днес ,
съвсем след малко, просто само още няколко секунди преди да хвърля копринения халат от моята душа и да остана съвсем гола пред вас,
първа част на моето първо парфюмно ревю, посветено на най-любимия любим -
вечния CHANEL n.5.
Няма коментари:
Публикуване на коментар