"

Joie de Vivre Blog - LifeStyle, Travel, Fashion, Art, Beauty, Books, Health, Houses, Gardens, Wellbeing

четвъртък, 2 януари 2014 г.

2013 или Годината в която колкото повече опознавах хората, толкова повече обиквах кучетата...

2014 - бъди добра година!Или опит за равносметка.

Не обичам да правя равносметки или както казва една моя обичана приятелка Ива Екимова - "Равносметки ли?Fuck равносметките! 2013-та ме срещна с невероятни хора, върна ми някои от любимите, потупа ме по рамото и ми припомни, че сме тук за да БЛАГОДАРИМ и да се учим! За това, както казвам - Води ме Господи, за да те следвам по пътя, който избра за мен, защото това е най-добрият избор! "

Това обаче горното е за Ива Екимова.

За мен 2013

 донесе много горчиви уроци. 2013 ми отне едно от най-любимите ми същества - моето куче Чара с което имах привилегията да бъда 15 прекрасни години и то бе станало част от мен и от моето семейство. 2013 ми показа лицата на човешката арогантност, непрофесионализъм, алчност, безразличие и жестокост. 2013 ме сблъска лице в лице отново със страшната болест - рак. И последно -  2013 ми показа лицето на смърта.

Не, не бях благодарна. Когато кучето ми спря да яде, когато спря да се движи, когато накрая умираше в мъки,  не, не бях благодарна. Не. Крещях на иконата - ЗАЩО?ЗАЩО ГО ПРАВИШ?  ТА ТО Е НЕВИННО! Всъщност исках да изхвърля всички икони. Исках да се изправя в лицето на Господ и да му кажа всичко , което мисля за него! Бях толкова гневна, объркана и безпомощна.

Това не беше първата ми среща с болеста наречена рак.

Когато бях на 6 години първата ми братовчедка си отиде от левкемия. Обичах я. Тя беше моята сестра. Знаех, че е болна от нещо. Не знаех какво . Един ден тя изчезна. Питах - къде е? Никой не ми отговори. Срещах само сълзите на възрастните. Ани, никога не намерих толкова добра приятелка и мила сестра като теб.

Когато бях на 18 година баба падна докато се разхождахме. Заведохме я на лекар. Оказа се рак. Тя никога не беше боледувала - обичаше ни и се грижеше за всички ни. Отиде си тихо, само след няколко дни, без дори да простене. Бабо, ти толкова много ми липсваш днес.

Когато през 2013 разбрах, че кучето ми има рак - реших да се боря, да се боря докрай. Организирах всичко, намерих най-добрите ветеринари в България, изчетох всичката литература по въпроса, поръчах всички възможни лекарства, имаше дни в които почти спях в клиниката. Не , не исках да я предам, какво като Чара е просто куче?Защото много хора ме утешаваха по този начин. Това не е никаква утеха, мили приятели.

Моля ви, никога не казвайте на някой кучкар, че кучето му е просто куче. Ще ви намрази завинаги.

Не искам да разказвам за тези , не , няма да ги нарека лекари, в чийто очи светеше само жажда за пари.
Имаше и истински. Лекари. За тях благодаря.

Кучето ми си отиде. В мъки. Пред очите ми. ЗАЩО?ГОСПОДИ,ЗАЩО?КАКВА БЕ ПОУКАТА?Та кучето ми бе прекрасно и невинно, то никога не бе вършило нищо лошо. ЗАЩО ГО НАКАРА ДА СТРАДА?

Това беше моята 2013. Една много черна година. Колко хубаво, че 2013 свърши. Дано и всичко лошо да е останало в нея.

Или накратко това бе годината в която , както е казал Джордж Бърнард Шоу - колкото повече опознавах хората, толкова повече обиквах кучетата.

Сега стоя на прага на 2014 и искам - Здраве за всички!Дай ми здраве, 2014, здраве на мен и на моите близки, здраве за всички - добри или лоши, но моля ви, бъдете здрави!

И още нещо .......  - моля, нека Чара се прероди и да се върне отново при мен. Ще я позная. Веднага ще я позная.


Чара с котарака Доменико Долче Дебелче Хемингуей върху губера, който взехме специално за нея.Казаха ни , че чистата вълна извлича болестите.......Уви, не помогна...
Свързани публикации:

2 коментара:

  1. Съжалявам за Чара :( Аз нямам домашно животно, но по-миналата година едното коте на Крис почина. Беше много тежко и тъжно на всички ни. И преди половин година Крис намери едно мъничко коте, което беше същото като предишното. Вярвам, че Чара ще се върне при теб! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Mного ти благодаря, мила Маги:)И аз вярвам в това!

      Изтриване