"

2017 - The Year Of Gabrielle Chanel, A Rebel At Heart

четвъртък, 30 май 2013 г.

On The Road Again! -- Oh, NO! On The Sea! - Fifth Edition

Далече, далече в откритото море водата е синя като листцата на най-хубавия синчец прозрачна като най-чистото стъкло.






Ала тя е много дълбока — толкова дълбока, че нито едно котвено въже не достига до дъното. Трябва да се поставят една върху друга много камбанарии, за да се стигне дъното на морето. Там долу живее морското население.
Защото ние не трябва да си мислим, че на морското дъно има само бял пясък. Не, там растат най-чудни дървета и растения, които имат толкова гъвкави листа и стъбла, че при най малкото поклащане на водата мърдат като живи. Между клоните се гмуркат големи и малки риби, както у нас на земята прелитат птички по дърветата. На най-дълбокото място пък се издига палатът на морския цар.



Стените му са коралови, високите му островърхи прозорци са направени от най-чист кехлибар, а покривът е от раковини, които ту се отварят, ту се затварят — според течението на водата. И туй изглежда великолепно, защото в раковините се крият прекрасни бисери, всеки от които може да служи за украса.

От дълги години вече морският цар беше вдовец, затова за домакинството му се грижеше неговата стара майка. Тя беше умна жена, но се гордееше много с високия си произход. Поради тая причина тя носеше на опашката си двайсет охлюва, когато на другите знатни госпожи бе позволено да носят само шест. Разбира се, за всичко друго тя заслужаваше похвала, особено за грижите си по своите внучки — малките морски русалки. Те бяха шест и всички бяха хубавици, ала най-малката беше най-хубава:



кожата й бе чиста, нежна и прозрачна като розов листец, очите й — сини като дълбокото море............


И така, драги читатели и читателки, прекъсваме за малко приказката за да ви съобщим новината :

след като бяха в Пловдив при принцеса Ели -Бел от
и във Варна при принцеса Веселина-Ясмин  от Beautifull Sin
днес
 екипажът на The Beauty And The Fashion
оставят каляската, качват се на подводницата,  надяват шнорхелите и акваланзите за да се впуснат дълбоко
към морското дъно,
където живее малката русалка Валейа.




Тя е странно дете — тиха и замислена. Докато нейните сестри се радват на разни любопитни неща, паднали при тях от разбитите кораби — тя освен ясночервените си цветя, прилични на слънцето, обичаше само една хубава мраморна статуя, изобразяваща прекрасен момък. Статуята бе чудесно изработена от бял мрамор и беше паднала на морското дъно след едно корабокрушение. Малката Валейа посади около тая статуя червена плачеща върба, която израсна във великолепно дърво. Прекрасните й клони се свеждаха над мраморния момък и стигаха до синкавото пясъчно дъно, дето сянката им изглеждаше теменужна. Корените и върхът на върбата сякаш си играеха помежду си и искаха да се целунат. Нямаше по-голямо удоволствие за русалката Валейа от това, да слуша приказки за хората, които живееха горе, над морето.


Нито една от русалките не гореше тъй силно от нетърпение да изплува на морската повърхност, както най-малката — същата Валейа, която трябваше да чака най-много.
Вечер, когато сестрите излизаха, хванати за ръце, над морската повърхност, най-малката оставаше самичка в кораловия палат и гледаше подире им. Искаше й се да плаче, но русалките не знаят що е сълзи и затова страдат повече.

Най-сетне и Валейа навърши петнайсет години.
Прощавайте! — извика тя и изплува нагоре — лека и светла като воден мехур. Слънцето току-що залезе, когато Валейа подаде глава над водата. Ала облаците все още светеха в пурпур и злато и в нежнорозовия въздух мигаше вечерницата. Въздухът беше тих и свеж, морето — спокойно. Насреща Валейа съгледа голям кораб с три мачти. Беше дигнато само едното му платно, защото наоколо не подухваше нито най-лек ветрец. От кораба се носеха музика и песни, а когато се стъмни, там светнаха стотици разноцветни фенери. Русалката доплува до самото прозорче на една каюта и винаги когато вълните я подигаха, тя надникваше вътре през хубавите огледални прозорци и виждаше много нагиздени хора. Ала най-хубав от всички беше един млад княз с черни очи и мургаво лице......


След което приказката продължава по своя ход и накрая те заживяха щастливо!



И ето ме отново мен, макар, че сигурно искахте да си прочетете по-подробно приказката, но пак съм с новини:
 Малката русалка Валейа от
блога с екзотично име Little Red Bloodsucker
участва в опънинг томболата на The Beauty And The Fashion
и въпреки, че твърдеше , че никога не печели
тя взе, че я спечели.
 Вижте повече тук

Затова днес джуджето плува като малък бърз кит към нея, понесло водонепроницаема кутия
в която се намират раковини, миди и
разни козметични водорасли и корали:

Bourjois
The Little Round Pot
Ombres a paupieres, mineral pigments
Humidifier l'applicateur
25 Argen Paillettes


Bourjois
The Little Round Pot
Ombres a paupieres, mineral pigments
Humidifier l'applicateur
92 Gris Paillettes


Bourjois
The Little Round Pot
Ombres a paupieres, mineral pigments
Humidifier l'applicateur
13 Prune Paillettes


Bourjois
The Little Round Pot
Ombres a paupieres, mineral pigments
Humidifier l'applicateur
15


Тоест една палитра на Буржоа, подбрана лично от мен:


Червило Revlon
Just Bitten Kissable
015 Cherish Devotion

Спирала Max Factor
False Lash Effect

Лак за нокти Bourjois
So laque
61 Vert Chlorophylle

Лак за нокти
Bourjois
So Laque
29 Dangereusement rouge



Към всичко това


има изненада:)

Но каква е тя, както и всичко друго, което е в тази
кървавочервена чаша



 или около нея





ще разберете от Валейа и от нейния блог



Останете в очакване, защото скоро ще имаме новини!

Усмивки от мен.



По приказката на Ханс Кристиан Андерсен, илюстрации Дисни,
и със специалното желание и съдействие на Валейа.



4 коментара:

  1. Невероятен подбор на подаръци правиш, просто толкова е приятно да гледам човек, който обръща такова внимание към детайла!(да знам, че не съм сама :D)

    ОтговорИзтриване
  2. Много хубави подаръци,и начин по-които увлекателно разказваш.Личи си,че си се постарала много :)

    ОтговорИзтриване