"

Joie de Vivre Blog - LifeStyle, Travel, Fashion, Art, Beauty, Books, Health, Houses, Gardens, Wellbeing

неделя, 12 май 2013 г.

Писмо до мама.




Днес е особен ден, мили мои.
Мислех да ви пиша за базов гардероб и що е то, но се отказах.


Не искам да пиша за политика в този блог и няма да пиша никога, зашото мразя политиката, но много искам моята страна, моята България да е място в което всички, всички да живеят добре. Не искам българи да напускат страната, принудени от бедност и мизерия, и да бродят по света.Не искам книгата на Вазов "Немили-недраги" да е толкова ужасяващо актуална и днес. Не че не обичам Вазов, обичам го, но искам причините , които карат българите да напускат България да бъдат само тъжен спомен.

Защото знам какво е.
Моят мъж също е бил на гурбет. И аз заедно с него.
Живяла съм в чужда страна, заобиколена отвсякъде само от чужди хора, неговореща абсолютно езика, без приятели, без близки и знам колко е трудно.
Знам какво е да ти липсват майка, баща и приятели.
Знам какво е да не можеш да дойдеш навреме за да се простиш с най-милите.
И нищо след това не може вече да компенсира този пропуснат момент.

Затова днес моята публикация е такава.

Може би ще загубя читатели и последователи, може би някои ще ме намразят, а други ще ми се надсмеят, но вложих тук част от моето сърце.

А това е най-любимата ми песен. Пускам я тук за да я споделя с вас и защото мисля, че е невероятно българска и актуална.



 

Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо,
как светнал, светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана, мила мамо,
за твойто първо сватбено хоро.

Какви коси, едничка ли девойка,
въздишала на моминският праг,
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг,
а те преливали се буйно или плахо.


Години, мамо, има от тогаз
и три деца с косите ти играха,
с тях играх в люлката и аз.


В такива дни, аз плахото селяче,
поисках за гимназия пари,
а ти над нашата бедност да поплачеш,
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта прегърбена и жалка
с отрязани коси, с подпухнали очи,
прегърна ме и каза: "Препечелих малко,
вземи, вземи парите, сине, и учи!".


Сега са други времена и друг просторът,
пораснах, учих, ето ме сега!
Здрависват ме с любов добрите хора
и ненавижда, мрази ме врагът.
Едва ли, ала ще успея, мамо,
как няма да успее твоя син,
пред който, като неплатен, огромен данък

лежат продадените майчини коси.


песента изпълнява Емил Димитров
текст на песента  Павел Матев


11 коментара:

  1. Светле, публикацията е много хубава, истинска, написна в много подходящ ден!
    С нея по-скоро можеш да спечелиш четатели, не и да изгубиш.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Солейл. Написах я по повод един разговор , който водих с Ива Екимова. Искрена е. Много е тъжно да си далеч от близките си. И макар, че съпругът ми да е с професия, която му осигурява категория пет звезди навсякъде по света, трябва да ти кажа, че пет звезди са нищо, когато близките ти хора не са до теб.Сега някои ще скочат и ще кажат, че нещо се изтъквам.. не го казвам за да се изтъквам, а защото така го чувствам.

      Изтриване
  2. Подкрепям мнението на Солейл!
    Много ми се иска България, наистина да стане едно прекрасно място, на което да се връщам с удоволствие, а не със страх!!
    Прекрасен пост, иксрен и чувствен...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, и аз много искам България да стане прекрасно място,и това да се случи по-скоро.
      Благодаря ти, Мери:)

      Изтриване
  3. Горчивата и разтърсваща истина!Можем само да не губим надежда, че нещата един ден ще се подредят...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Наистина е горчиво, и разтърсващо.
      Ако всеки просто си върши работата , както трябва няма как нещата един ден да не се подредят - мисля, че това е достатъчно.
      Всеки да върши това в което е много добър.

      Изтриване
  4. Тъжно е наистина, направо е отчайващо положението в момента. Всеки от нас има познати или роднини, които по неволя са заминали, всеки от нас е засегнат. За съжаление, както си писала, за някои изпуснати моменти няма компенсация...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, аз също имам приятелки заминали не чак по неволя, а защото ще бъдат по-добре аксептирани другаде отколкото в България. Липсват ми. Ходя им на гости, има интернет, фейс, скайп, но е друго...

      Изтриване
  5. Много хубаво и вярно си го написала. За съжалие е точно така...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Искрено го написах и напълно импулсивно.

      Изтриване
  6. Аз също четох написаното от Ива.
    Сега като чета и твоето,картината ми става цяла и ясна.Наистина не бива повече така.Много вярно е написаното,искрено и затрогващо,Светле.А песента е разтърсваща.

    ОтговорИзтриване