"

Joie de Vivre Blog - LifeStyle, Travel, Fashion, Art, Beauty, Books, Health, Houses, Gardens, Wellbeing

неделя, 3 март 2013 г.

Честит 3 март!


Честит Национален Празник!

Външната красота е само тогава, когато идва от красивата душа...Вярвате ли в това?

Надявам се да не звуча потресаващо нравоучително, но аз съвсем по старомодному вярвам в горното и дори се гордея с това, че съм българка.
А и гледах съвсем скоро филма със Стефан Данаилов и Людмила Савелиева


и знаете ли, бях очарована.






Затова
в този ден бих искала да ви разкажа за една модерна, благородна и изключително красива руска дама.


В дни когато модата е изглеждала така:










Юлия Петровна, по баща Верпаховска, е дъщеря на известен руски генерал. Родена е през 1841 г.

Твърде млада, шестнадесетгодишна, се омъжва в Кавказ за генерал Иполит Александрович Вревски, 44-годишен, един от най-образованите, най-умнитет и храбри мъже на Русия. Няколко седмици след сватбата им, тежко ранен в сражение, генерал Вревски умира от раните си. Овдовялата млада баронеса отива в Петербург при близките си. За кратко време фокусира вниманието на висщето общество. Образована и интелигентна, тя се интересува живо от културния и политическия живот в Европа.




1877-1878 г Младата и красива баронеса Юлия Вревска току-що завърнала се в Петербуг от Париж, където се е срещнала с Виктор Юго и Тургенев. Вревска живее в атмосферата на идеализъм и възвишени идеали, характерни за прогресивната руска интелигенция. В Петербург се среща с художника Верешчагин, който я запознава с българина Карабелов. Кратките срещи на Вревска и Карабелов поставят началото на една голяма любов, извисена до саможертва. Водена от нея, младата жена не се поколебава да тръгне по пътя на военните колони. Силно впечетлена е и от романа на Тургенев "В навечерието" и  започва да следи освободителните борби на българите.



 Страдалческата съдба на измъчения наш народ я трогва и подтиква към непоколебимо и оконачателно решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра.
Отначало тя работи в 45-а военновременна болница в гр. Яш, Румъния. На 8 октомври 1877 г. идва в България, в Бяла. Тук служи в 48 военновременна болница, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници. Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници, пере замърсените им дрехи... Наричали са я "Ангелът на милосърдието".
Крехка и нежна, Юлия Вревская се заразява от тиф и след двуседмично страдание затваря очи на 5 февруари 1878 г.


Така тя, елегантната, фина и изящна дама захвърля светския живот, блясъка , модата и посвещава живота си на страдащите българи....и на любовта.



Няма коментари:

Публикуване на коментар