С куп медали отново се прибраха българските ученици от 12-та международна Жаутовска олимпиада, която се състоя в Казахстан в началото на 2016. Общо 5 златни, 4 сребърни и 1 бронзов медал спечелиха те за България в престижното международно състезание за специализирани физико-математически училища.
А ето и повече за петимата младежи, спечелили златни медали:
Виолета Найденова (златен медал по математика) е ученичка в 11-ти клас на Софийската математическа гимназия (СМГ). Дотук е спечелила около 30 медала по математика от различни национални и международни състезания и казва, че важните от тях са 7.
Деница Маркова (златен медал по математика) учи в 12-ти клас в СМГ, а математиката й е едно от основните занимания вече 9 години. В 6-ти клас е участвала на първото си международно състезание - KIMC в Южна Корея, където е спечелила сребърен медал. Оттогава всяка година взема международни медали, като последните са златен медал от Жаутиковската олимпиада и сребърни от Балканиадата и Момичешката олимпиада.
Александър Чергански (златен медал по математика) е дванадесетокласник в СМГ. От 5-ти клас е в гимназията, оттогава и се занимавам предимно с математика, впоследствие и с информатика и физика. Участвал е в много национални и международни състезания, не може да посочи и броя на медалите, които е спечелил.
Светлин Тотев (златен медал по физика) е в 12 клас на СМГ. Участва в състезания по физика, математика, информатика, математическа лингвистика, астрономия и астрофизика. Не знае колко са медалите му от националните състезания, броил е само международните медалите: два бронзови по астрономия и астрофизика и два златни по астрономия и физика.
Христо Венев (златен медал по информатика) - дванадесетокласникът от СМГ е първенецът на националния олимпийски отбор по информатика от няколко години насам. От 2010 г. е участвал в общо 11 международни олимпиади по информатика, от които има спечелени 11 медала - 9 златни и два сребърни. Занимава се с информатика от 5 клас.
Как се подготвяте за олимпиадите? Кой ви помага?
В. Н.: Подготовката се състои от три основни части. Разбира се, трябва да се работи вкъщи, но го правя вероятно по-малко, отколкото някои хора биха предположили и отколкото повечето ръководители биха искали, като не се гордея с последното. От голямо значение е подготовката в училище – има школа по математика всяка седмица.
Друга важна част са школите, които се организират от националната комисия, съставена от членове на Института по математика и информатика към БАН. За всяко международно състезание се прави предварителен подбор на националния отбор. Седмицата преди олимпиадата е истински напрегната за участниците - четат се лекции и се правят тренировъчни контролни.
Състезанията са сами по себе си подготовка, като резултатите от три национални надпревари (Есенни, Зимни и Пролетни) и Националната олимпиада по математика определят рейтинга на различните участници и разширените отбори за международните олимпиади.
Д. М.: В зависимост от фокуса на състезанието, подготовката се провежда в школи в БАН или СМГ, но разбира се основната тежест пада върху самоподготовката. Лекторите в БАН и учителите в СМГ са безценни - те ни дават идеи, задачи и ни подкрепят.
Ал. Ч.: Посещавам съботните школи в СМГ още от 5-ти клас. Участвам в подготовки, организирани от Института по математика и информатика (ИМИ) към БАН. Постоянно решавам задачи от различни източници и не спирам да уча теория. Помагат ми преподавателите от СМГ, лекторите от Института по математика и информатика (ИМИ) към БАН, мои съученици и семейството ми.
Св. Т.: Ходя на школи. Помагат ми учителите, които водят тези школи, както и учителите ми в училище. Освен това учителите ми и по другите предмети също подпомагат подготовката, това е характерно за СМГ.
Хр. В.: Започнах подготовката си в школите по информатика на СМГ, за което благодаря на г-н Явор Никифоров (Яшо), г-н Евгений Василев, както и на г-н Бойко Банчев. Посещавал съм и национални лагер-школи по информатика.
Какво е обстановката на олимпиадите, напрегнато ли е или спокойно? Сприятелявате ли се с конкуренцията?
В. Н.: Бих излъгала, ако кажа, че съм напълно спокойна по време на състезанията. Понякога не съумявам да надвия притесненията, въпреки че те наистина не спомагат по никакъв начин за по-добро представяне. Колкото до конкуренцията, интересно е да се запознаеш с хора от всички краища на Земята.
Д. М.: Трудно може човек да види по-напрегната ситуация от вечерта преди състезание. Олимпиадите са най-вече психическо натоварване и често се получава магически кръг: "Притеснен съм, че ще се притесня преди състезанието". Конкуренцията никога не е била проблем лично за мен - аз винаги предпочитам да мисля, че се състезавам срещу задачите, не срещу другите ученици.
Ал. Ч.: Преди повечето състезания за мен обстановката е леко напрегната, но след като мине състезанието, става по-спокойно и много често се сприятеляваш с хората от другите отбори.
Св. Т.: На състезания не съм напрегнат, защото съм свикнал - от години участвам на състезания.
Хр. В.: Сравнително спокоен съм на състезанията, а голяма част от приятелите ми са други състезатели по информатика. Някои от тях не живеят в София и на олимпиадите имаме възможност да се видим.
Какво е математиката/физиката/информатиката за теб - работа или забавление?
В. Н.: И двете. Понякога покрай състезанията забравям, че се занимавам с математика, защото наистина ми харесва. Предполагам това е съвсем в реда на нещата – трудно е да отделяш редовно време за каквото и да е, без да има моменти, в които "губиш вдъхновение".
Д. М.: Забавление, разбира се. Все пак сама съм избрала да върша това и да отделям от свободното си време.
Ал. Ч.: И работа, и забавление. Работа, защото олимпиадите имат състезателен характер и понякога са напрягащи, а забавление, защото кефът от решаването на по-трудни задачки е голям.
Св. Т.: Физиката е забавление за мен, но се надявам да е и моя професия, което не пречи да продължи да бъде забавление. Все пак в една професия не е важна само заплатата, но и удоволствието от самата работа.
Хр. В.: Засега забавление.
Трудна ли е математиката/физиката/информатиката? Всеки ли може да я научи?
В. Н.: Математиката е като всичко друго. Човек трябва да притежава определени дадености, талант, за да започне, но оттам нататък всичко е труд. Смятам, че много хората имат качествата да занимават с математика – в крайна сметка се иска способност за проследяване на логическа поредица от малки стъпки. След това много други фактори оказват влияние – желание за работа, любов към предмета. В началото е важен и преподавателят.
Д. М.: Със сигурност всеки може да научи училищния материал. Състезателната математика е по-трудна, по-малко алгоритмична и много повече разчита на идеи и творчески хрумвания. За да се развие усетът за такива задачи трябва много време, но все пак вярвам, че би се справил всеки, който подходи без страх.
Ал. Ч.: Трудността на математиката зависи от това колко се задълбочаваш в нея. Ако обичаш предизвикателствата и се занимаваш с по-трудни концепции, ще има моменти в които ще ти е трудно. И никой не може да научи математиката... тя няма край.
Св. Т.: Всеки може да научи физиката, стига да има интерес. Проблемът е, че повечето учители по физика в България, а и по другите предмети, не се опитват да помогнат на учениците си да проявят интерес към предмета, който преподават.
Хр. В.: Информатиката е трудна, но всеки може да я научи.
Дайте съвет към някой, който не е много добър в математиката/физиката/информатиката - как да я разбере по-лесно?
В. Н.: Предполагам е важно да не подхожда с ненавист към всичко, което се определя като "математика". В математиката има области, много по-различни от онова, което се преподава в училище.
Д. М.: Математиката е странна в отношението, че не базовият материал ти дава да разбираш напредналия, а наопаки. Просто трябва човек да се опитва да хване логическите връзки и да разбере как всеки урок всъщност доказва някои от предишните.
Ал. Ч.: Хората не трябва да мислят за математиката като за зубърски предмет, при който единственият начин да се справиш е да назубриш някакви формули. За да ти потръгне в математика, трябва да търсиш логическите връзки, които правят нещата по-интуитивни.
Св. Т.: Трябва първо човек да може да разбира някои основни неща, преди да започне да се занимава с по-трудните, иначе само ще се обърква все повече и повече. Освен това математиката е доста полезна при разбирането на физиката. Важно е да не приемате физиката и математиката като нещо много трудно, защото ако не мислите, че ще се справите с научаването им, наистина няма как да стане. Трябва да сте уверени че можете да я научите и ще ви е по-лесно.
Хр. В.: Ако някой иска да научи информатиката, трябва да продължи да се опитва. Добре ще е да потърси помощ от учителите на школите.
Смятате ли наум?
В. Н.: Не притежавам невероятни умения в това отношение. Нерядко дори и когато смятам на хартия, правя грешки. На последното състезание обърках отговорът на една задача, защото написах, че две на втора е две. За мой късмет, в олимпиадите по математика е важен подходът към задачата и стъпките, по които поема човек, за да я реши. Решенията се описват и една техническа грешка не е фатална, особено когато е към края на решението. На въпросната задача получих 5 точки от 6.
Иначе има и друг вид състезания, в които крайният отговор е единственото, което има значение. Обикновено това са състезания, в които има повече на брой по-лесни задачи за малко време и е важна скоростта и способността да се смята правилно.
Д. М.: Опитвала съм се, но съм ужасно зле. Известна сред състезателите е шегата, че математиците се справяме зле с аритметиката.
Ал. Ч.: Да.
Св. Т.: Този въпрос е безсмислен. Напълно достатъчно условие, за да може да се каже, че човек може да смята наум, е той да може да брои. Не се сещам за човек, който да се затруднява с броенето.
Решили ли сте вече какво ще учите? Към какъв университет ще се насочите?
В. Н.: За момента смятам да продължа с математика във Великобритания или Франция.
Д. М.: Избрала съм си специалност "Математика и компютърни науки". Преди да направя своя избор за нещо толкова важно като университет, бих искала да видя всички варианти и да изчакам отговори от много места.
Ал. Ч.: Компютърни науки и/или математика. Не съм решил къде ще уча, но опциите са между България, Великобритания и САЩ.
Св. Т.: Най-вероятно ще уча в Кембридж. Вече са ми изпратили оферта оттам.
Хр. В.: Ще уча Компютърни Науки. Колебая се между няколко университета.
С какво искате да се занимавате?
В. Н.: Все още не съм сигурна. Когато придобия по-ясна представя за различните възможности, ще мога да направя избор.
Д. М.: Все още бих искала да стана астронавт, но за съжаление е по-вероятно да се насоча към работа по оптимизация на алгоритми. Ако някога огромната 20MB снимка се качи във Facebook с 0.1 секунда по-бързо, ще знаете, че аз съм го направила.
Ал. Ч.: Не знам. Най-вероятно с нещо иноваторско в науката - математика и компютърни науки.
Св. Т.: Възнамерявам да се занимавам с научни изследвания.
Какво още искате да постигнете? За какво мечтаете?
В. Н.: Нямам големи амбиции относно професионалното си развитие. Бих искала да намеря нещо, което ми доставя удоволствие (поне през по-голямата част от времето) и да е достатъчно, за да водя нормален живот. За мен по-важни са семейството и приятелите. Надявам се след като завърша висшето си образование да се върна в България при близките си.
Д. М.: Бих искала да мога да оставя някаква следа върху света, повече от 0.1-та секунда. Голяма моя мечта би било да работя редом с NASA или CERN над някой проект или откритие.
Ал. Ч.: Искам да постигна баланса между приятна работа, семейство, приятели, свободно време и т.н.
Св. Т.: Имам много мечти за бъдещето си, но предпочитам да не ги споделям, за да не излезе като провал, ако не постигна целите си.
Какви са хобитата, интересите ви извън математиката? Какво правите в свободното си време?
В. Н.: От малка се занимавам с балет. Продължавам да ходя на репетиции, това ми помага да се разтоваря. Обичам да чета книги, предимно художествена литература. Със семейството ми често излизаме на разходки в планината.
Д. М.: Занимавам се с четене, компютърни игри и гледане на анимационни филмчета. Хобитата ми са плетене и ЛАРП (ролплей на живо, нещо между исторически възстановки и интерактивен филм), както и опити да науча елфически.
Ал. Ч.: Чета, гледам сериали, слушам музика, свиря на китара, жонглирам, излизам с приятели, спортувам.
Св. Т.: През свободното си време играя игри с приятелите си, карам уиндсърф, ски, колело... Практикувам още много други спортове.
***
И нещо лично - днес, когато се започва широка дискусия за българското образование препечатвам с особена радост тази публикация от вестник Дневник и искам да кажа колко много се гордея с моето училище, защото не знам дали съм споделяла тук в блога, но аз съм завършила Софийската Математическа Гимназия.
Бих желала да изкажа също и моите специални благодарности като възпитаничка на Софийската Математическа Гимназия "Паисий Хилендарски" към най - любимите ми учителки - госпожа Колева, госпожа Шинова и госпожа Ботева.
Благодаря ви, госпожо Колева, госпожо Шинова и госпожо Ботева, вие ми дадохте наистина много.
Безкрайно съм щастлива, че Софийската Математическа Гимназия запази изключително високото си и безкомпромисно ниво през годините и днес също е най-доброто училище в България, точно както беше и преди.
...и накрая на тази публикация пускам една моя снимка, на която току-що съм завършила
Софийската Математическа Гимназия "Паисий Хилендарски" .
Снимката е от дипломата ми, една от най-любимите ми дипломи, които имам.
*****
Разкажете ми за вашето училище? :)
Или за училището в което възнамерявате да учат децата ви?
Софийската Математическа Гимназия "Паисий Хилендарски" .
Снимката е от дипломата ми, една от най-любимите ми дипломи, които имам.
*****
Разкажете ми за вашето училище? :)
Или за училището в което възнамерявате да учат децата ви?
Страхотна публикация!Прочетох я на един дъх!
ОтговорИзтриванеАз съм завършила съвсем обикновена гимназия, но също много си я обичах.
Искам обаче сина ми да учи в СМГ, той се увлича от техника и математика.За нас ще е щастие ако успееме той да влезе и да учи в тази толкова престижна гимназия.