Любовта е живот!

Какво ли не в живота си не бях!

Какво ли не отпих и любов, и злоба!

Бях най-богата, бях сетен сиромах,

но не и просяк, при това на обич!

Просията ме пълни с гняв, с тъга.

Просията обижда ме, гори ме.

Затуй махни си щедрата ръка

не искам вместо обич - милостиня.

Махни я тази милосърдна длан,

че ако някой някога е давал

любов от жал, това съм аз и знам

цената страшна на любов такава.

Любов по бедност не ми давай, не!

Любов в съдба, а не в торба се носи!

На колене пред твойте колене

не твойта обич, свойта гордост прося!

Любовта е живот, щедрост, свят, добрина.

не паничка за дребни грошове!

Нито дар милосърден с най-нищожна цена.

Тя е пламък свещен и съдбовен!

текст - Дамян Дамянов