Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по българското Черноморие.
Ако досега не сте го посещавали, препоръчвам ви да го направите, защото там има какво да се научи.
Християнското име на Аладжа манастир е неизвестно. Названието "Аладжа" е от персийско арабски произход и означава пъстър, шарен.
Начало на системни проучвания на манастира поставят братя Шкорпил. Карел Шкорпил записва едно предание според което патрон на манастира е свети Спас ( Христос Спасител).През 1927 Аладжа манастир е обявен за народна старина, а през 1968 за архитектурен паметник от национално значение.Помещенията на манастира са издълбани във висока почти 40 м. варовикова скала.На първо ниво са разположени манастирска църква, килии на монасите, трапезария, кухня и стопански помещения. На второ ниво в естествена скална ниша е изграден параклис. На 600 м от тази част има старинни катакомби, които са обитавани в ранно християнската епоха около четвърти - пети век.
Необичайните архитектурни форми и многобройните предания и легенди създават атмосфера на мистика, романтика и загадъчност, които привличат много хора.
Манастирът е добре поддържан, с много цветя и много зеленина, и мястото е изключително приятно за разходка и за размисъл.
Аз обичам да се разхождам из Аладжа манастир и да си представям как тук са се случвали разни романтични истории познати ми от книгите.И кой знае защо това място винаги ми навява асоциации с "Името на розата" на Умберто Еко. Може би, защото тук, в Аладжа манастир, непрекъснато се случват странни и необикновени неща.
Например неотдавна българи, работещи в Гърция, разказаха пред „Всеки ден" за изумлението си от скалния Аладжа манастир във Варненско. Семействата посетили древния паметник по време на великденската си ваканция у дома и се „сблъскали" с духа на някогашната монашеска обител - Рим Папа. Едва след това нашенците разпитали и разбрали повече за видението, което се появява през пролетта и есента. То не осенява всеки, а само посетители, които Рим Папа избира.
Двете семейства - съпрузи с общо четири деца, се намирали в параклиса на най-горния етаж на скалния манастир, където на свода е нарисуван ангел с тайнствена усмивка. Това се случило във втория ден на Великден. Изведнъж сякаш всичко около мъжете, жените и децата изчезнало и се появил висок бял мъж, направен като че ли от облаци. Той бил спокоен и леко усмихнат, подобно на нарисувания на стената ангел.
Пред изумените хора видението промълвило: „Иде времето". Белият мъж не си отварял устатата, но всички в двете семейства са сигурни, че са чули точно тези думи. После монахът се завъртял по веднъж около децата и изчезнал така внезапно, както се и появил. Едва тогава всичко наоколо придобило естествения си облик - малък параклис в скалния Аладжа манастир с много посетители в празничния ден.
„Не се изплашихме, но бяхме като замаяни. Чудехме се наистина ли сме видели това, което видяхме, и какво всъщност се случва", разказва 41-годишният Георги Иванов пред „Всеки ден". „Децата сякаш го приеха по-нормално от нас, възрастните. Излязохме от параклиса, който прилича на голям килер, и едва долу на площадката един от продавачите ни разказа за духа, който живее в Аладжа манастир. Когато му казахме, че сме го видели, човекът възкликна: „Това е чудо! Не се е случвало досега. Рим Папа обикновено казва, че има още време. А на вас е казал, че времето е дошло".„Търговецът ни разказа, че духът се нарича Рим Папа и обясни, че явно времето България да стане много важна страна е дошло", продължава необикновения си разказ Георги.
Търговецът разказал, че според легендата, когато Рим Папа промени отговорите си, тогава ще дойде времето България да спасява света с чудесата и тайнствата, които са по земите й. „Много свят ще бъде разрушен и много хора ще търсят нова земя и нов дом за себе си - я от войни, я от природни стихии. И ние ще трябва да приютяваме тези хора, защото България ще остане непокътната", твърдял търговецът, който обяснил само, че някога бил учител.
Той разкрил, че досега духът на Рим Папа питал хората така: „Има ли пръчки в Хачуката, т.е. в местността жените раждат ли още и кравите телят ли се". Когато запитаният отговорел с „да", Рим папа казвал: „Има още време!" После затварял очи и изчезвал. Щял да прави това, докато се промени светът около манастира и вековната гора. После щяло да се случи нещо необикновено, но какво - никой не знае. А щом вече духът на Рим Папа казал, че времето е дошло, значи промените наближават и времето на силната България идва.
А ето и още:
В мъглата на Аладжа манастир се разхожда духът на тайнствен монах. Покровителят на скалната обител край Варна е описан в хроники отпреди два века. Той бди над зеленото място, където има малък параклис с чиста енергия. Огромното му лице е отпечатано върху скалите и може да се види от стълбата на път за втория етаж. Духът се казва Рим Папа и се най-често през пролетта, но някои твърдят, че присъствието му се усеща и през есенните дни.
Монаси исихасти са търсили Бога чрез отшелнически живот през ХIII-ХIV в. Но мястото е свещено много по-отдавна. То е било светилище вероятно от IV в. пр. Хр., разказва историкът Валери Кинов.
В хроника на гръцкия историк Йорданис се разказва как Филип Македонски е идвал по тези места. Поклонил се е в светилище и е оставил дарове, след като сключва мир с крепостта Одесос. Много вероятно е това светилище да е било на мястото на параклиса в Аладжа манастир. По-късно през V-VI в. християни си правят подземен манастир - катакомби на три етажа.
"Сведения за духа на Рим Папа - покровителя на Аладжа манастир, има от два века. Не става въпрос за папата от Рим. Рим Папа е производно от турското урум папаз, което значи турски поп. В някои предания духа го има като Имри поп. Първи легендите за него записват братя Шкорпил, основатели на българската археология". обяснява Кинов.
"Който дойде, ще усети каква енергия има тук. Първо в дърветата замлъкват нощните птици. С появата на слънцето започва песента на дневните, която се засилва със светлината. Усещането е неописуемо. Преживееш ли го, спираш да се интересуваш кой каква кола кара", казва историкът.
Руски и български радиестезисти са изследвали мястото преди няколко години. Те установяват, че най-голяма концентрация на положителна енергия има в параклиса на най-горния етаж. Махалото им се отклонява най-силно там. На свода на параклиса е изрисуван ангел с тайнствена усмивка. Когато го вижда м.г. Анри Лоарет - генерален директор на Лувъра, ахва от изненада. Православният покровител има загадъчното изражение на Мона Лиза. Изографисан е 100 или повече години преди Леонардо.
В параклиса с големината на килерче годишно идват над 30 000 души. Влизат, за да си пожелаят нещо лично, което винаги се сбъдва. Върху засипания със стотинки под има и малки бележки с желания. Такава традиция има на Стената на плача в Йерусалим и тя не е християнска. Въпреки това десетки хора пускат листчета с желания. Един иска да стане добър футболист, друг да намери любовта.
Параклисът с ангела е точката, в която мнозина получават изцеление. Знае се, че там изчезват болките в кръста, краката, кръвното налягане се нормализира.
На Аладжата има и място, където не всеки издържа - катакомбите. Един направо припаднал, друг заявил, че духовете на двама монаси го спират да продължи по-нататък.
Фотоапарати и видеокамери често блокират.
Веднъж група германци послушали разказите за Рим Папа и призраците в подземието. Посмели се, посмели се и тръгнали през гората към катакомбите. Било мъгливо и клонките на дърветата приличали на ръце на призраци. Изведнъж туристите се върнали с променени лица, без да кажат какво са видели.
"Вероятно през ХV в. Аладжа манастир е бил нападнат и монасите в него - избити. Възможно е телата им да са останали непогребани, захвърлени в подземните лабиринти. Ние нямаме сигурни доказателства кога Аладжа манастир е изоставен. Смятаме, че това става около 1444 г. след Битката на народите. Когато крал Владислав Варненчик е убит, османските турци тръгват да преследват останалите живи кръстоносци. Може те да са се разправили с християнските монаси. Има и друга хипотеза - че хора, придружавали войските на Владислав, са опустошили манастира в търсене на съкровища", разказва Валери Кинов.
Първи легенда за несметните богатства на Аладжа манастир описва Виктор Тепляков. Той е писател, пътешественик и вероятно шпионин, който се е движил с войските на Дибич Забалкански по време на руско-турската война през 1827-1829 г. В преданието се говори, че край Варна има приказен манастир със скрити несметни съкровища. Някакъв монах тръгнал да ги търси, но една сутрин бил открит пред входа на пещера бездиханен и с джобове, пълни със скъпоценности.
Историците са сигурни, че около манастира през вековете са били крити съкровища. Хората са търсили закрилата на свещени места, за да запазят най-ценните си вещи от набези и бедствия.
Ето и още мои снимки от това изключително българско място:
Няма коментари:
Публикуване на коментар