Безкрайно трудно ми е да напиша Raf Simons за Dior, защото дори компютърът ми се съпротивлява и изписва самоволно и самопроизволно на екрана - Raf Simons за Dior???? с големи букви, а след това с по-малки, но мигащи и флуоресциращи, оставя следното съобщение - Докога ти, музо на модата, ще ни наказваш? след което скръбно се самоизключва...
Но да не ви занимавам с хардуерни вопли...Макар, че има основания по-мъдрата ми електронна лампа, добре де по-умния ми транзистор, да недоволства... Защото ако беше Raf Simons за Jil Sander всичко щеше да бъде наред, нали? - минималист за минималистка, но Боже мой, какво общо може да има Dior с минимализма, стил така ненавиждан и отбягван от самия Christian Dior ? Не че този нов Dior не е носим, но Dior на Galliano бе приключение, революция, драма, проникновение, спектакъл, бунт..........
В този ред на неминималистични тъги и страдания по изгубения Dior, не мога да се въздържа да не пусна носталгична жалба за неповторимия, невероятния, недостижимия диорски във всяка своя панделка, перо, тюл, мънисто и тюркоаз гениалният John Galliano.
Грим - великата Pat в една по-голяма част.
Жизел Бюндхен, Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста,
само най-великите манекенки дефилираха за Диор на Галиано!
Няма коментари:
Публикуване на коментар