"

2017 - The Year Of Gabrielle Chanel, A Rebel At Heart

събота, 3 октомври 2015 г.

Жалба по Dior на Galliano









След вчерашното бледо, сиво, черно, бяло и толкова унило уж пролетно, а всъщност есенно ревю на Raf Simons за ...ох, много ми е трудно да го напиша... за Dior.

Безкрайно трудно ми е да напиша Raf Simons за Dior, дори компютъра ми се съпротивлява и изписва самоволно и самопроизволно на екрана - Raf Simons за Dior???? с големи букви, а след това с по-малки, но мигащи и  флуоресциращи, оставя съобщение - Докога ти, музо на модата, ще ни наказваш? и накрая скръбно се самоизключва...

Но да не ви занимавам с хардуерни вопли...Макар, че има основания по-мъдрата ми електронна лампа, добре де по-умния ми транзистор, да недоволства... Защото ако беше Raf Simons за Jil Sander всичко щеше да бъде наред, нали? - минималист при минималистка, но Боже мой, какво общо може да има Dior с минимализма, стил така ненавиждан и отбягван от самия Christian Dior ? Не че този нов Dior не е носим, но Dior на Galliano бе приключение, революция, драма, проникновение, спектакъл, бунт.

В този ред на неминималистични тъги и страдания по изгубения Dior, не мога да се въздържа да не пусна носталгична жалба за неповторимия, невероятния, недостижимия диорски във всяка своя панделка, перо, тюл и тюркоаз гениалния John Galliano.

Грим - великата Pat в една по-голяма част.













Жизел Бюндхен, Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста,
само най-великите манекенки дефилираха за Диор на Галиано!










Няма коментари:

Публикуване на коментар