19 февруари, поклон пред йеродякон Игнатий Васил Иванов Кунчев ЛЕВСКИ

Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов!
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше на дух, на огън.
Българите СВЕТЕЦ го зовът...
Иван Вазов

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб тамо тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев