Новогодишна вечер в сърцето на Пустинята - осмелявате ли се?

След публикацията Новогодишна вечер в Тенерифе получих толкова много съобщения и мейли с въпроси и молби да разкажа за още такива екзотични посрещания на Новата година, че реших да направя още две публикации на тази тема, като ще ви разкажа за най-приключенското може би посрещане  - новогодишна вечер насред пустинята Вади Рум, и също за най - изисканото - новогодишна вечер в Париж.И така , който иска да разбере какво е да празнуваш идването на Новата година в бедуинска шатра насред самата пустиня  Wadi Rum може да продължи да чете.

отправна точка е Червено море откъдето след като изпиете блажено кафето си сред палми, зеленина и плисък на вълни тръгвате право към сърцето на пустинята.

Идеята да посрещнем Нова година в пустинята идва на мен, докато бродя из интернет удобно разположена в мекото кресло.
Приципно не съм въобще авантюристична натура, но спокойствието и уюта на дома, понякога ми играят шеги и ме окуражават да взимам твърде смели решения.
Когато дойде време за изпълнение вече съм леко разколебана, но пък после никога не съжалявам и така имам цяла торба с много приключенски и щури спомени, нетипични за иначе боязливата ми натура. А най-смешното е, че винаги аз съм инициатор за тези авантюри, пък после точно мен най - много ме е страх. Ама не си мислете, че си ми личи де. За шубето само аз си знам:)))
Разбира се, идеята се зароди в мен след дълго и упорито разглеждане на купища невероятни фотоси , разкриващи красотата на този изключителен природен феномен Wadi Rum и възможностите за приключения, защото както вече споменах, когато съм изтегната на креслото в къщи съм много смела.

 

доста обмислях дали да не прелетиме с балон над пустинята,

но разумът в мен все пак взе предел.

 Пустинята Wadi Rum е място извън времето и извън цивилизацията.

тук човекът не е успял да се намеси по разрушителен начин, да строи и променя по свой вкус.

времето и ветровете са изваяли най-изящната скално пясъчна архитектура,

описаната така елегантно от Томас Едуард Лорънс

(по-известен като Лорънс Арабски)

като огромни, отекващи и богоподобни.

Пустинята Wadi Rum е предизвикателство за планинари и алпинисти със своите скалисти монолити, които, разхвърляни като зарове от божествена ръка, се издигат от нивото на пустинните пясъци до над 1700 м височина.

Макар на пръв поглед пустинята да е една безкрайна пустош, тук посетителите могат да се чувстват като истински откриватели, търсещи спокойствието на огромните равнини, спускане в дълбоки каньони или скални рисунки на повече от 4000 години.

 В пустинята Wadi Rum живеят няколко хиляди бедуини, които рядко се застояват на едно място. Те са единствените постоянни жители на тази негостоприемна среда. Всички останали са временни посетители.

 Важно е посетителите на Wadi Rum да имат предвид, че условията тук могат ида са доста неблагоприятни. Добрата екипировка и предварителната подготовка са от голяма важност.

 Най-добре е придвижването да става с водач бедуин, тъй като човек лесно може да се изгуби сред лабиринта от скални възвишения и пустинни области.

 Из Wadi Rum  може да се пътува с високопроходим автомобил или на гърба на камила, може и да се пренощува под пустинното небе в бедуински лагер. 

За поглед от високо има полети с балон и с парапланер.

И така нашата Новогодишна вечер във Wadi Rum:

Тръгваме в ранния следобед , удобно настанени в луксозни автобуси, сами учудени от нашата смелост. Честно казано аз като видях автобусите и се успокоих, че не съм била толкова лекомислена. Но разбира се, все още въобще не знаех какво ни чака.
И така автобусите стигнаха до едно място както ми се стори на мен насред пустинята, а то било съвсем в началото , оставиха ни и изчезнаха.
От тук на сетне следваше да продължим пътешествието с джипове, открити и закрити. Предупредиха ни независимо дали сме в закрит или открит джип да се забрадим и/или да сложим нещо като шал пред носа и устата си, тъй като пясъкът в пустинята е много фин и дразни сериозно белите дробове.

ние избрахме закрит джип и както виждате аз не съм пребрадена, но се държа здраво, защото друсането е страааашно.

Пристигаме до лагера, където ще посрещаме Новата Година

на открито в бедуински шатри.

Да набюдаваш как залязва слънцето в пустинята Wadi Rum е нещо изключително и незабравимо.

Самата пустиня е покоряващо красива, тиха, спокойна, въздухът е свеж, когато няма движение на пясъка и ние тръгваме веднага на разходка из близките околности , а и на фото лов.

животът в пустинята е оскъден, тук там някое жилаво и бодливо храстче
или гущер

а това е нашият лагер, под бедуинските шатри се готви пищна новогодишна вечеря, както си му е реда и алпийски палатки за всеки двама от нас, като имаше и по малки за тези дето са сами.

Ние бяхме в голяма и просторна
(хм, просторна - доколкото може да е просторна една палатка).

между палатките има факли, защото когато почва да се стъмва дори не мога да ви обясня какво значи мрак, истински черен пустинен мрак.и

Особено преди да са изгрели звездите.

Когато те изгряват обаче възторгът ни нямаше граници

човек просто  трябва да види това небе

далеч, далеч от светлините на градовете

огромни, ярки, невероятно красиви звезди

В палатката е уютно и тъмно, макар и да има факла.

със светкавица, разбира се, всичко е друго - много светло, но в действителност е много тъмно
дано сте разбрали обясненията ми:)))))

Но много по-интересно е в бедуинските шатри, където са приготвени ароматни шаши , аперитиви и всякакви ядки преди вечерята.

Ето ме мен като една бедуинка , пуша шаша или по - точно правя се, че пуша, понеже съм толкова смела, че даже ме е страх да дръпна, за да не се задавя:))))

Снимките са малко призрачни, но пробвахме удължената експозиция предвид условията, мрака и ярките отблясъци от запалените огньове, които бедуините напалиха.

Освен огън за осветление , бедуните направиха и жарове, на които почнаха да пекат месо.

Отделно имаше и много видове салати и неповторимите сладкиши с които се слави Ориента.

Уискито и шампанското се го носехме сами - в мюсюлманска държава е така.

Тук все пак даваха да си вземеш каквото предпочиташ като уиски, шампанско,

докато да не ви разправям как на кораб, плаващ около  Дубай се празнува Новата година с газиран плодов сок, който ни бе сервиран за да замести шампанското и наистина бе в много красиви бутилки:))))

Но за това приключение по-късно.

Имаше и фойверки

и бедуински танци и песни

Ето ме и мен в нашата палатка, естествено не си представяйте, че е толкова светло, тук просто снимката е със светкавица и то много мощна.
Леглата в палатките бяха много удобни, и всичко беше чисто ново, направо смайващо. че даже за дамите всичко бе розово, пък за мъжете синьо - страшни глезотии не ще и дума. Всяка палатка имаше две големи дървени легла и малка масичка между тях, а на пода бедуински черги.
Разбира се, за сън и дума не можеше да става, защото след като видях, че по скалите наоколо има разположени военни с картечници - така се пазят туристите в Йордания, всякакво желание за сън ми мина. Все пак съм заспала по някое време, но се събудих точно навреме за зората. А зората в пустинята е величествена...

На следващия ден 1 януари.

Разсъмването в пустинята е нещо пред което думите немеят, съжалявам за клишето, но те клишетата затова са станали клишета, защото са верни:) Изгревът е толкова зашеметяващо красив, че забравяш за всички опасности и се влюбваш завинаги в това невероятно място.

Даже сега като пиша тези редове и пак искам да стегна раниците и да тръгнеме към Уади Рум. 

А закуската пък беше прекрасна - нещо като баница и чай.

ето ме сред пясъците, които са кошмар за обувките - ние предвидливо бяхме с удобни , здрави и непробиваеми туристически

Връщаме се, а на някои джиповете се развалиха....

Нашият обаче се носеше из пясъците, втори в колоната.

Други се движеха с камили, но аз камилите въобще и не го обмислях като вариант.
Наяздила съм се на камили в Египет предостатъчно.
Камилата когато се движи така силно се люлее, че може да те хване морска болест и е много висока.

Върнахме се в хотела и сред цивилизацията доста освежени.

И така това беше моят разказ за Нова Година насред пустинята.
Трябва ли да казвам, че регламент и дрес код там няма.
И докато за Тенерифе ви препоръчах хубава рокля и елегантни обувчици, както и вечерна чантичка, тук бих ви препоръчала задължително топли дрехи от вълна и/или кожа и хубави туристически обувки. Нощите в пустинята са много, много студени. Имаше дами с вечерни рокли и обувки,  даже сандали ? ! на ток - те явно се бяха объркали със ситуацията - мислили, че Уади Рум е ресторант насред пустинята, а то било самата пустиня без никаква цивилизация наоколо. Преживяха някак , но им беше некомфортно.

Усещането и красотата да си сред пустинята са незабравими. Препоръчвам подобно посрещане на Новата Година, струва си напълно.
Що се отнася до организацията мисля, че е добре да се доверите на туристическа агенция.

С тази публикация в деня на благодарноста искам да изкажа и моята благодарност за всички невероятни дарове с които съм отрупана!

Изключително благодарна съм за което!

изгрев над Wadi Rum

А вие бихте ли празнували Нова Година насред самата пустиня?