Как и къде не бива да харчим заплати - първа част : улица Шишман, София.

Тези дни прочетох статия "Харчим заплати по Шишман" в едно лайфстайл списание и докато се смеех на абсурдните глупости, написани вътре, ми хрумна да отговоря, още повече, че отлично познавам уличката, магазините и стоката там.

И така ето моята нова рубрика - Как и къде не бива да харчим заплати?

Първа дестинация - Улица Шишман в София.

Улица Шишман днес е тясна, разбита, мръсна , опърпана и много оръфана - точно както много други такива улички в София.
Това е търговска улица номер 1 на София, един вид уличният мол или поне е била такава.
Някога ( не знам точно кога е било това някога, но вярвам , че го е имало) тя е била прекрасна, но днес това не е така, като не е останало дори и спомен от евентуалната и бивша красота и не се чувства никакъв полъх от бъдеща такава.

Фасадите на сградите се лющат, което не е никаква новост, но това не прави нещата по-малко грозни.
Тук един строил това ,  а там друг строил друго - без никаква обща мисъл, план или поне рисунка.

Тротоарите , разбира се, са безнадеждно разбити , но затова пък са много разнообразни и не можете да минете дори метър без те рязко да сменят стила, вида си и всичко. Накратко - в никакъв случай не ви съветвам да обувате токчета, когато тръгвате да НЕ харчите заплати по улица Шишман. По-скоро изборът ви трябва да бъде между някакъв вид вседеходки - галоши, маратонки, гумени ботуши и прочее подходящи защитни средства.

Улица Шишман преживя много трансформации, но не придобива и не придобива онзи вид , който по нещо съвсем леко да нашепва, че сме в Европа.
Е, трябва да сме благодарни все пак, че не изглежда точно както преди повече от 100 години, макар, че голяма разлика все още няма.

По улица Шишман има доста магазинчета, кафенца, сладкарнички, ресторантчета и т.нар бутици - дума, която никой не знае защо и как точно се употребява - обикновено с нея в България се обозначават тесни малки помещенийца, продаващи дрешки, и в които пробните са толкова свирепо мизерни, че ти се иска веднага да се затичаш към Парламента, който е съвсем наблизо, и да си направиш публично сепуко.

Един от тези пишман бутици е бутикът - ателие на Мирела Братова. Това е най-добре разучения от мен магазин на улица Шишман и затова ще започна с него.
Бутикът е сравнително добре направен и всичко в него гръмогласно крещи и обявява, че модата е изкуство и по-наивните клиенти , като мен попадат в мрежите още с влизането:)

Затова вие внимавайте.:)
Рокличките и сукманчетата тук според твърденията на етикетите са от лен и коприна , много артистични и целите на кръпки или ако предпочитате печуърк.

Аз лично изглеждам точно като пръв столичен клошар с всеки от тези аутфити, но това никак не ме спря, а даже ме подтикна, ведро и безотговорно да придобия две рокли, едно панталонче, блузка, поличка и сакенце.

Всичко от коприна и лен.Или поне сигурно от.

Какво се случва обаче , когато тези иначе мили дрешки претърпят своето първо изпиране?
Ами случва се катастрофа - ето това се случва и то ни повече, ни по-малко.
Въпреки и колкото стриктно да спазвате указанията материята от която са направени дрешките безнадеждно омеква и тотално увисва и нищо вече не може да им върне онзи първоначален вид - не че той има нещо общо с елегантност, но все пак е артистичен...
Ако се опитате да ги изгладите и посегнете към ютията става още по-зле.
А ако не се опитате да ги изгладите пък придобивате толкова измачкан вид, че където и да влезете направо ви дават касата и оборота - шегувам се, уви не се случва това, а ви гледат в ръцете да не би да окрадете нещо. Което не е чудно предвид странното ви облекло :)
Изключително непрактични за пътуване. Аз ги сложих в багажа си за Дубай и после бях най-омачканата дама в цялото емирство - рекорд, с който, вярвайте ми, не се гордея.
Обучените камериерки в хотелите също бяха безсилни пред това бг чудо от лен и коприна ( сурова коприна) и с много извинения връщаха свръх омачканата дрешка все така омачкана.
Проблемът с мачкането обаче не бе единствен, материята е много груба и боцка, а и дере - не знам това на какво точно се дължи дали на ленът или на коприната. Във всеки случай ако се питате с какво са обличали някога провинилите се монахини - купете си рокличка на ателие Мирела Братова* и веднага ще разберете.

Така, че улица Шишман е едно от местата , където не бива да харчите своята заплата.
Особено трябва да внимавате с бутикът - ателие на Мирела Братова - дрешки , които траят до първия им досег с вода.И ви жулят злобно и съвсем несправедливо. Не са ви нужни такива. И въобще не ви е нужно да приличате на клошар или на съгрешила калугерка. Това само ще ви донесе  лош експириънс , което просто вече не е модерно.
А ако толкова държите на изживяването то по-добре си купете бич от близкия сексшоп и се налагайте, ще ви излезне по-евтино , а ще бъде точно толкова ефективно върху здравето и самочувствието ви както и дрешката от пишман бутиците от улица Шишман.


Да, в Дубай , в жегата и с роклята на Мирела Братова на гърба никак не ми бе лесно и съм насъбрала доста ... впечетления:)

За останалите "бутици" по Шишман не ми се пише, те за съжаление са също толкова печални.

В действителност единственото място по улица Шишман, което си струва е книжарницата и там наистина е разумно да оставите ен -процента от вашата заплата .
А албумът на Златю Бояджиев ( 59 лв.), който можете да намерите там, е съкровище.
Прекрасно е, че имаме такива невероятни художници. 

До скоро, красиви мои читателки, и се пазете от мошеници - търговци .

--------------------------------------
*магазинът за който става дума в публикацията се казва "Ателие - Мирела Братова", не познавам и не зная коя е дизайнерката, това е името на магазина.

улица Шишман в малко по-добрите и години, когато беше пешеходна