Звездите са на небето!
А аз съм само Лили Иванова!
интервю на Валерия Велева с Лили Иванова
- Лили, обичат ви и ви завиждат, отричат ви и в същото време се стараят да ви подражават - как се живее между „Осанна“ и „Разпни го“?
след концерта вие си тръгвате и отнасяте в ръцете си аплодисментите, които ми подарихте
с тях аз бях най-богатата в света
само за два часа
само за два часа
- Когато знаеш кой си, не е толкова трудно.
- В този объркан свят оставате непроменена като висок професионалист, какво ви държи толкова дълго време изправена? Откъде идва тази стабилност на духа?
- Просто си гледам работата.
Помните ли някаква заръка от майка си или от баба си?
- Родителите ми са ме възпитавали в честност, да не лъжа и да не крада.
И до днес спазвам тези изконни ценности. А баба ми винаги ми е казвала
„Никога не се чуди за нищо.“
- Урок от баща ви?
- От баща ми не съм чула никога да повиши тон нито на мен, нито на сестра ми. Не зная какво е семеен скандал.
- Какво мразите?
- Аз не мразя. Изпитвам презрение. Любовта е моето чувство, затова пея за нея.
- Обидата, която не сте преглътнали?
- Би било прекалено голям комплимент към обидата да отговоря на това. Истината е, че помня добре и не правя компромиси.
- Казвали ли сте си: аз можех да стана добра медицинска сестра или добра лекарка?
- Не. Никога. Господ ми е подсказал за какво ме е създал.
- Като дете сте се занимавали с гимнастика. Съжалявате ли за нея?
- Не.
- Кое предопредели пътя ви към голямата сцена?
- Съдбата ми.
- Песента, която отвори сърцата на публиката към вас?
- „Събота вечер“ по музика на Йосиф Цанков и текст на Димитър Василев. („Събота
вечер“ е създадена през 1963 г. Лили я записва и заминава на турне в
Съветския съюз. След като се връща, песента вече е хит - б.а.)
сърцето бие, бие и лудува
не знае то, че ти обичаш друга
чуй ти това сърце, това сърце!
не знае то, че ти обичаш друга
чуй ти това сърце, това сърце!
Лили с любимото си кученце Топси.
Най-щастливият миг в кариерата?
- Какво по-голямо щастие от това да видиш една препълнена зала?
- Най-силната болка - от неуспех, от предателство, от загуба?
- Чувството на самосъжаление, дори и от предателство, ми е напълно непознато.
- За какво сте си налагали воля?
- Волята и характерът ми са нещо, с което се гордея. Добре че е волята ми, иначе бих изяла целия шоколад на света например.
- Имате ли несбъдната мечта? Всъщност за какво мечтаехте?
- Аз не мечтая. Поставям си цели, които старателно следвам, докато ги постигна.
- Кога ви наляга умората? И какъв е отговорът на въпроса - ще се умори ли Лили Иванова да пее?
- Господ ми е дал достатъчно енергия. Това, което ме изморява,
е нечистоплътността във всичките й измерения - невежество, лицемерие,
лъжа, омраза и предателство.
- Да сте си мечтали за роля в театъра?
- Не мога да кажа, че съм мечтала за това, но изпитвам любопитство и
чувствам театъра близо до това, което правя аз. Мога да призная с
гордост, че Съюзът на българските артисти е единствената
професионална организация, в която членувам. Благодаря на г-н Христо
Мутафчиев за поканата преди години и оттогава съм официален член.
- По какво, по кого, за какво изпитвате мъка?
- Винаги съм се опитвала да имам трезво отношение към живота и
предполагам, че повечето чувства, които изпитвам като човек, не са
по-различни от вашите или от тези на хората, които ще прочетат това
интервю. Наистина не виждам смисъл да занимавам публиката с
лични усещания, особено когато имам сцената за това.
веднъж в годината си мисля, че ако литна през балкона
на някой може и да липсвам в моя град
едномилионен
Мъжете в живота ви - много ли сте строга към тях? Какво не дадохте и какво не получихте от любовта?
- Като чувам с какъв интензитет се разменят мъже и жени в момента, мисля, че съм изключително скучна с моите връзки.
- Защо мъжете не се задържат до вас?
- Въпросът ви не е точен - не са мъжете тези, които не се задържат до
мен, а аз съм тази, която се освобождава от присъствието им. Накрая дори
се оказва, че е било за добро.
- Надживяхте ли огорченията?
- С годините съм се научила да не обръщам внимание на негативното и да пазя чувствителността си за по-хубави усещания.
помниш ли моите сънища?
в тях ти откриваше пътища
А любовта тя дойде сама.
- Какво сте загърбили?
- Не мисля, че съм загърбила нещо. Помня добре всичко, но не си го слагам на сърцето.
- Самотата тежи ли ви? Всъщност чувствате ли се самотна?
- Никога не се чувствам самотна. Моментите на самота ги търся сама, защото те ме зареждат.
- Миговете, в които искате да избягате от себе си?
- Нямам такива. Много добре се разбирам със себе си.
- Кой ви е навредил най-много досега?
- Няма да дам подробен отговор, за да не създам излишна интрига. Ако
някой ми е нанесъл обида, не отмъщавам. Не съм аз тази, която може да
съди. Това е в правомощията само на Господ.
- Колко време се ражда една песен?
- Много е различно. Когато има идея, става много бързо. Понякога имам
предложение за страхотна мелодия, но създаването на текст отнема повече
време. Друг път е обратното. Най-много харесвам комбинацията от хубава
композиция и добър текст.
Векове наред поклонници изминават пеша прочутия
800-километров маршрут през Северна Испания, наричан Камино де Сантяго
де Компостела. Пътят започва от Сен Жан Пие дьо Пор във Франция, изкачва
Пиренеите и върви от изток на запад по тях през цяла Северна Испания,
докато стигне до прочутата катедрала "Сантяго де Компостела". Твърди се,
че там са погребани останките на един от дванадесетте апостоли на Иисус
Христос, Свети Яков Зеведеев – покровителят на Испания. Друго
разпространено вярване е, че Ел Камино върви под проекцията на Млечния
път. Свещеният път може да бъде изминат пеша, с велосипед или на кон, а
начинанието се счита за успешно, ако поклонниците успеят да извървят 100
км пеша или да преминат 200 км с велосипед или на кон.
- Каква е магията за вашите песни?
- Не мога да отговоря на този въпрос. Публиката e тази, която може да
даде отговор. Всяка песен, която изпълнявам, е въпрос на вътрешно
преживяване, кое-
то винаги е различно, независимо от колко време е в репертоара ми.
то винаги е различно, независимо от колко време е в репертоара ми.
- След промените заминахте за Германия, имахте бляскави
концерти във Фридрихщат палас. Там изпяхте много сложни песни от
мюзикъли. Съжалявате ли, че се върнахте в България?
- Не. Никога не съм имала за цел да емигрирам и да живея другаде.
Германия ми даде увереност, че мога да се справя и да постигна всичко
сама и отначало.
- Имате над 10 000 концерта досега, държи ли ви още сценичната треска?
- Да. Ако изгубя тази тръпка, ако изчезне вълнението преди концерт няма да има нужда да излизам на сцената.
- Композиторите, без които не бихте били Лили Иванова?
- Винаги съм казвала, че всеки компонент от процеса по работата по една
песен е много важен - музика, текст, аранжимент, изпълнение. Един
композитор може да има страхотни песни в чекмеджето си, но ако няма
кой да ги изпълни на сцена, никога няма да се реализират. Всеки от
композиторите, аранжорите и авторите на текстове са оказали влияние
върху мен като изпълнител и творец. Дискусиите, които сме имали, докато
сме работили по дадена песен, са променяли както мен, така и тях, а
най-важното е, че накрая се е получавала песен.
- На кого най-много дължите за развитието си като творец?
- Понякога чувам от отделни хора „аз създадох Лили Иванова“, „аз
съживих Лили Иванова“, но мисля, че аз доказах, че и „без петел се
съмва“, както казва народът. Искрено пожелавам на тези творци, които ще
си позволя лукса да не назовавам поименно, да продължават да
творят гениални творби и да създават и откриват нови изпълнители.
Аз винаги съм имала нужда да се доказвам и не съм спирала да търся нови
автори и хора, с които да работя. И в момента е така.
самодива тайно ми призна - самодивски огън в мене скрит е
няма да съм ангелска жена
ако нямам дяволи в очите
няма да съм ангелска жена
ако нямам дяволи в очите
- Политиката вълнува ли ви и как намирате България днес?
- Да, вълнува ме дотолкова, доколкото хората в България да могат да живеят по-добре и по-достойно.
- Политиците, които искаха да ви използват?
- Не смятам, че съм използвана от политиците.
- Спомням си едно интервю с вас през 1993-та. И тогава
ми казахте: „Вече не знам каква съм - мръсна седесарка или гадна
бесепарка.“ Обвиняваха ви, че сте червена, че сте синя, но можете ли да
кажете дали в тези 20 години някой политик ви е помогнал за нещо?
- Не помня политик, който да ми е помогнал. Винаги съм смятала, че
музиката е непреходна и много по-силна от цветовете на политическите
партии. Музиката е моята партия.
- Знам, че се вълнувате от проблемите ни като
народ. Ненавиждате агресията и омразата. Защо според вас отричаме
всичко, което другите са постигнали преди нас?
- Ние не само отричаме всичко, а и събаряме. Историята не е нещо, което
може да се изтрие с гумичка. Бих посъветвала всеки, който има подобни
въпроси, да прочете 4-те тома „Български хроники“ на Стефан Цанев -
там ще намерите обяснение за голяма част от съдбата ни като нация.
- Помислете - ако ви предложат да влезете в парламента, какво бихте казали на депутатите там?
- Не ме разсмивайте. Никога не съм имала болни амбиции. Мястото ми не е в парламента, а на сцената.
всеки има своят път и свойта съвест
- България даде ли ви нужното уважение като голям творец?
- Всичко това е много относително - не бих могла да се самоопределя
като „голям творец“. Това го направи моята публика, която не спря да е с
мен в концертните зали през всички тези години независимо от
катаклизмите, които ни поднесе животът. По-голяма оценка от тази не бих
могла да получа.
- Започнали сте с 8 лева хонорар. В годините на социализма
най-високата тарифа беше 120 лева. Щяхте ли да се реализирате по-добре,
ако бяхте останали да живеете в чужбина?
- Не обичам да мисля в хипотези и да си създавам излишни илюзии. Всеки има предначертан път. Моят е трябвало да бъде тук.
не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари
- Днес би трябвало да сте милионерка - да имате собствен самолет, да живеете в барокова къща? Широки ли ви бяха пръстите през годините досега, или просто заплащането на труда ви и днес е под нивото за изпълнител като вас?
- За мен е важно да имам условия, в които да мога да се чувствам добре и
да правя най-добре това, което искам и обичам. Винаги съм била
едновременно щедра и взискателна към хората, които създават музика за
мен. През последните няколко години започнахме с моя екип да правим
цялата организация по издаването на нови албуми, концертни турнета
и всичко, свързано с музиката. До голяма степен парите от музика отиват
пак в музика, но това ме прави щастлива и удовлетворена - повече,
отколкото ако бях милионерка.
- Казвате в една песен - и този живот бе за мене рулетка /и
цялата себе си в него аз проиграх? Какво проиграхте? За какво
съжалявате?
- Обърнах се към Дамян Дамянов за текст, той ми предложи „Хазарт“. Това
е негово стихотворение, което беше вече написано. Хареса ми веднага,
Кипров направи музиката и така се получи песента.
- Поетите, които обичате?
- Вазов, Ботев, Яворов, Дамян Дамянов, Павел Матев, Левчев и всички поети, чиито текстове съм изпяла и пея.
- Имате ли приятелки, с които по женски да си говорите?
- Имам приятели, с които да говоря за всичко.
кой ме смути със странен глас?
кой ме гори в сън студен?
един монах сърце желязно, една жена обрекла себе си
Душите си , осъдени, горят.
кой ме гори в сън студен?
един монах сърце желязно, една жена обрекла себе си
Душите си , осъдени, горят.
- Освен от музика от какво други се интересувате?
Интересувам се от всичко, което засяга
сцената и представянето ми - последни тенденции в модата,
алтернативни дизайнери, сценични решения за осветление, продукция,
непрекъснато любопитствам за нови модели микрофони, форми на озвучаване.
Интересуват ме нови песни - нови композиции,
текстове, визуални решения.
текстове, визуални решения.
- Един ден на Лили Иванова?
- Обичам реда и добрата организация. Програмата ми за седмица напред е
почти винаги направена. Единственото по-специфично е, че денят ми
започва в 2 следобед и приключва след полунощ.
- Какво е да си звезда в България?
- Звездите са на небето. Аз съм просто Лили Иванова. Винаги съм имала
нужда да се доказвам и не съм спирала да търся нови автори и хора, с
които да работя. И в момента е така.
защо си тъй неповторима, щом този свят е повторим?
Интервю Валерия Велева
аз искам от листенцата ,вълшебни, едно за мен да има на света
те носят цели четири надежди
а винаги една е любовта
Няма коментари:
Публикуване на коментар