Циганчето, дето ме спасява всеки път, когато притъмнея,
вчера връхлетя така щастливо, че денят запя и се разгърди.
"Како - вика - срещу десет лева моята сестричка стана фея.
Има нова рокля, усмихни се. Колко е живот - да му се сърдиш?
Како - вика - всичко ще ти върна с лихвите, но само да порасна.
Десет нови рокли ще ти купя. Ти ще бъдеш следващата фея.
Само се усмихвай дотогава, че като заплачеш - е опасно.
Кожата повяхва. И душата. А пък аз не ща да остарееш."
Има нова рокля, усмихни се. Колко е живот - да му се сърдиш?
Како - вика - всичко ще ти върна с лихвите, но само да порасна.
Десет нови рокли ще ти купя. Ти ще бъдеш следващата фея.
Само се усмихвай дотогава, че като заплачеш - е опасно.
Кожата повяхва. И душата. А пък аз не ща да остарееш."
Няма коментари:
Публикуване на коментар