Пътeшествие до Малта с Леонардо и почивка в The Westin Dragonara Resort, St.Julian's- 1 част

Днес ще ви разкажа за най-последното ми пътешествие от което се завърнах съвсем скоро. То бе изключително приключенско и протече с най-неочаквани и изненадващи обрати.

Както знаете Леонардо, моят миниатюрен снежен вълк, който е FCI The Junior CHAMPION OF THE BALKANS
хвана някакъв гаден вирус и точно около Нова Година тичах по доктори, плюс това се наложи да тичам ( разбирайте да шофирам и паркирам, което е доста...как да кажа... обществено опасно) сама, защото цялото ми семейство замина на 30 декември за Малта - всичко бе резервирано и платено предварително в много хубав и скъп хотел. Наистина всички искаха да се откажат и да останат с мен, но аз не им позволих, като се надявах, че и за нас с Леонардо добрият късмет все пак ще проработи. Така и стана. Леонардо скочи на малките си краченца много бързо и още на 2 януари рано сутринта ние, двамата с разрешението на докторките от Green Do, пътувахме за Малта с първия полет.

 Ето в тази чанта на снимката е скрит Леонардо според изискванията за полет в пътническата кабина,

тук двамата сме на гейта на летище София и чакаме отвеждане към самолета 

Airbus 319 на Air Malta.

Полетът на Air Malta не бе директен, а с кацане в Атина, но в крайна сметка за някакви си 4 часа успяхме да стигнем до летище Лука - принципно Малта е на един и половин часа летене от София. Самият полет не бе никак приятен и за сетен път се убедих, че няма на този свят по-добри пилоти от българските и по-мили стюардеси от нашите български момичета. Като оставим настрана цялото безумно скърцане на самолета и отчаяното треперливо тресене на което ни подложи малтийския екипаж, нещо, което никога не ми се е случвало на български полет, и като прибавим факта, че червенокосата малтийска стюардеса грабваше от ръцете ми Леонардо при всяко излитане и при всяко кацане и го отнасяше със себе си - според нея от съображения за безопасност, а според мен искаше да го нагуши, но той не се даваше. Тези нейни набези предизвикваха яростния лай на Леонардо и съответно горещото и пламенно съчувствие на всички пътници, които го изразяваха ярко чрез силни викове - "lasciare il cane da solo!" - имайте предвид, че малтийците са почти толкова темпераментни колкото са и сицилианците - така че предполагам добивате представа за какво наистина много, ама много горещо пътуване с Air Malta става дума - вярвайте ми, но се чувствах като във филм на Фелини - дотолкова всичко бе хаотично и някак твърде темпераментно.
Все пак всичко е добре, когато свършва добре и когато накрая ние двамата с Леонардо изскочихме от самолета на Air Malta и видях палмите  всичко друго вече нямаше значение.

Малта ни посрещна с разкошно време, 17-20 градуса, плискащо се спокойно Средиземно море, свежа зелена трева оформена в морави по британски маниер, много цветя, и разбира се , много палми. А от София бяхме излетяли при минус 15 градуса , за точно този ден метеоролозите бяха предупредили, че ще бъде извънредно студено.
Съпругът ми ме чакаше на летището, метнахме се на таксито и се отправихме към петзвездния The Westin Dragonara в St. Julian's, Malta.

очаквайте продължение на пътеписа и още много снимки:)
 Втора част от пътеписа за Малта
Трета част от пътеписа за Малта