В началото на тази есен най-неочаквано дори за себе си се влюбих в парфюмите на
Tom Ford и от там цялостно в козметиката на Форд. Днес ще ви представя главният виновник за това приключение -
Sahara Noir.
Не крия, че до срещата със
Sahara Noir бях почти безразлична към парфюмите на Форд. Въпреки целият шум, трясък и писък около тях не можех да почувствам наистина близко до себе нито един от тях, освен
Tobacco Vanille, който обаче възприемах като изключение, безспорно потвърждаващо правилото, че парфюмите на Форд няма какво да ми кажат или ако имат те го казват на много чужд за мен език.
Sahara Noir бе този томфордовски аромат, който по някакъв неуловим и загадъчен начин преведе цялата томфордовска фрагрантика на моя език. Едва след срещата си с него почувствах всички томфордовски парфюми много близки до моята парфюмоманска душа. Нещо, което Тобако Ванил не направи. Тобако Ванил бе просто любимият фрагранс сред томфордовските чудатости.
Sahara Noir ме улови в мрежата си още лятото на едно летище и