"

Joie de Vivre Blog - LifeStyle, Travel, Fashion, Art, Beauty, Books, Health, Houses, Gardens, Wellbeing

сряда, 30 октомври 2013 г.

Моето куче Чара/ My beloved dog Chara


Чара обича Морето.


Срещнах моето куче Чара на 30 ноември 1998 следобяд .
Денят беше студен и прехвърчаше сняг.
Тогава моето куче Чара все още не се казваше Чара.
To бе само на два месеца, тежеше около един килограм и нямаше име.
Но бе дошло да ме търси.
Чакаше ме на летище София.
Взираше се напрегнато в пристигащите пътници, защото трябваше да ме познае, а никога до този момент не ме беше виждало...

Този ден аз се връщах от дълго пътуване из Америка.
Бях заминала преди Хелоуин , а самият празник изкарах с мои приятели в Ан Арбор, щата Мичиган, след което заминах за Ню Йорк сити , а после и за щата Делауеър при други  приятели.

 За първи път съм в Ню Йорк - на борда на ферибота , свързващ Манхатън и Стейтън Айланд
Зад мен е Манхатън и Световният Търговски Център -или т.нар. Близнаци.
Три години по-късно Близнаците вече няма да съществуват.

  
Това беше първото ми пътуване до Щатите и бях сериозно впечетлена.
Така на 30 ноември кацнах в София с боинг 767 от Ню Йорк с авиокомпания Балкан, която тогава летеше директно два -три пъти седмично до Ню Йорк - за някакви си осем часа от булевард Руски се озоваваш на Бродуей, точно навреме за началото на вечерния спектакъл на мюзикъла Котките или от Бродуей се озоваваш на булевард Руски - според както ви харесва:)

Нямах никакво намерение да си вземам куче, а и никога не съм имала такива намерения ... дотогава.
Бях запален коткоман и никога не бях докосвала куче.
Даже леко, съвсем леко ме беше страх от кучета и обикновено ги заобикалях.
Това, което се случи само няколко часа по-късно изненада дори мен.

 Aз и моето куче Чара преди 15 години.

След като си взех багажа, имах среща с приятелка и бързах да и разкажа за пътуването.
Забелязах малкото кученце, което тръгна клатушкайки се след мен.
Изпрати ме до вратата на кафенето.
След два часа сладки приказки с приятелката ми бях напълно забравила за него, но то стоеше на вратата и спокойно, и упорито ме чакаше.
Тогава още не знаех, че то ще ме чака така винаги.
Като ме видя, че идвам много се зарадва и отново тръгна с мен.
"Леле, колко си малко" - помислих си - "как ли ще изкараш зимата"
Погледнах го. И то ме погледна.


Не знам дали вярвате в дежа вю, в прераждания, в срещи от минали животи и в любов от пръв поглед.
Но чувството, което изпитах беше толкова особено
Да, това беше наистина то, моето куче.
Беше дошло да ме търси на летището и ме беше намерило.
От тук насетне всичко беше ясно.


Но как да го взема и как да се грижа за него си мислех, когато не знаех абсолютно нищо за кучетата, а и нямах много време - работех на две места, учех.
"Може би мога да го взема само за зимата, това е най-разумно" - си казах.
"А после като укрепне и порасте ще го върна на улицата" - се самозалъгах.
Грабнах кученцето, което доволно и с възторг запищя в моите прегръдки, и се върнах при приятелката си.
"Взимам това куче" и казах. Тя не се изненада.
"Само до пролетта"
Тук приятелката ми се засмя и каза:
"Никога вече няма да го оставиш, много добре те познавам"
"Глупости"-казах и-"Аз никога не съм искала да имам куче"
"Да, но вече имаш" - отговори ми тя - "И знаеш ли, първо отиди да го види лекар.Това е улично куче.Сигурно има паразити"
"Какви паразити"- изпищях аз, но не пуснах кучето.
 "Ами , не знам, но на моето куче му даваме хапчета. Все пак ти наистина не знаеш нищо за кучетата, а лекарят ще ти каже какво да правиш, ще го обезпаразити и ще го ваксинира."
"При какъв лекар да отида?Не знам нищо за никакви ветеринарни лекари"
Приятелката ми почна да се обажда по разни телефони и след малко аз вече бях снабдена с адрес и име на ветеринар.
Обаче как да стигна до там. Аз все още не можех да шофирам, нямах кола...И не бях желан клиент за такситата...
С голям куфар, и с малко  куче:)
А и не горях от желание да си взема такси от летището за някоя безумна цена.
Направо приказка.
30 ноември - вали сняг, студ, а аз стоя на летище София с огромен куфар и малко кученце, сложено в кашон - не можах да измисля нищо по-умно освен да сложа Чара, вече я бях кръстила така, в кашон.
Нарекох Чара по този начин веднага - леля ми, която обожавах, ме наричаше "Чаре" и това бе моето име за нея.
"Чаре" означава мило, мило, та чак омайно, толкова омайно, че чак като омайно биле
Та кръстих Чара на себе си:)


Но снегът продължаваше да вали и да ни засипва, затова след размисъл звъннах на приятелка, която беше голяма кучкарка и обясних ситуацията кратко - "На летището съм. Пристигнах си от Америка. Стоя. С куфар и с куче, не, не, кучето не е американско, българско е, улично, и е в кашон."
 Тя изпадна в истински възторг, разпищя се по телефона
"О, ти си постъпила прекрасно, това е най-прекрасното и т.н"и след малко пристигна с малката си и старичка червена кола за да ни карa на ветеринарен доктор.
И така, ние двете с Чара, вече заедно, тръгнахме на нашето първо пътуване...
Чара с първия си кокал-играчка върху мой пуловер. 

Докторът беше виден сноб, който само щом видя Чара изпадна в пристъп на ужас и на отвращение.
"Какво???Искате да вземете това куче?Ама вие чувате ли се какви ги говорите, госпожице?
Това куче е болно. Има рахит. Има и пъпна херния. Трябва да се оперира.
Но едва ли ще издържи операцията , защото е твърде слабо и е недохранено.
Веднага оставете това куче на улицата!!!"-изкрещя доктора.
"Веднага!!!"-продължи той, след като си пое дъх - "Веднага оставете това куче и си вземете един френски булдог. Френският булдог е куче точно за вас. Благородно, умно, красиво"

По някакъв парадоксален начин тази гневна тирада на доктора абсолютно бетонира решението ми да взема Чара, да я излекувам и да се грижа за нея.
"Не!" - казах - "Това е моето куче, докторе! Не искам никакво друго куче! Просто ми кажете как да я гледам!"
Докторът обаче не се предаваше:
"Оставете кучето!Това куче, първо ако искате да знаете, няма да бъде някакво малко кученце, както вие си мислите, а ще бъде едно голямо куче и то доста голямо куче. Вижте му лапите!!!
И второ вие никога няма да се справите с такова голямо куче!"
заключи доктора и погледна изразително към русата ми косица
"Абсолютно невъзможно е да възпитате такова голямо куче."

През това време бъдещата огромна Чара вилнееше в кабинета на доктора и обръщаше всичко с главата на горе, като истински благороден Баскервил.
"Няма да оставя кучето!" - казах.
"Добре, недейте!"- каза доктора - "След пет дни, когато умре, елате пак"
"Няма да умре!" - изкрещях вече аз на доктора и излязох от кабинета с кашона, с кучето и с куфара...

 Чара в седмицата , когато я взех.










Така взех Чара и неусетно за нас, двете минаха 15 години.
Даже не знам коя от двете ни се влюби първа в мъжа ни аз или тя.

15 години в които моето куче Чара ме научи да обичам истински.
Защото кучета знаят как да обичат.
15 години в които моето куче бе винаги до мен и в добро, и в лошо.
Чара никога не ме предаде,  тя скачаше готова да тръгне навсякъде с мен и винаги беше с мен...

Не аз спасих моето куче Чара, а моето куче спаси мен много пъти за тези 15 години.

Сега Чара е болна, болна е от рак на гърдата...


*******


За всички, които се интересуват: операцията на Чара мина успешно.
Туморът го няма,операцията бе голяма - отстраняват се всички млечни жлези и е доста сложна.
Не знам още дали всичко е добре , защото е много рано да се каже.

В клиниката, два часа след операцията.

Чара излезе успешно от упойка, но изпитва големи болки в момента и непрекъснато скимти и лае много жално.
Изписаха я днес, 09 ноември 2013 в 12 часа и си е в къщи.

*******
Днес вече 10 ноември я водихме на контролен преглед, до тук всичко е оk.


Благодаря на всички, които се молиха за Чара.
Благодаря на всички, които ми пратиха съобщения и писма с мили и окуражителни думи.
Моля ви , приятели, продължавайте да стискате палци за Чара,
зашото тя има нужда от това.
Първите седем дни след операцията са много важни, а Чара е на 15 години и се бори смело, не се предава, има страхотна жажда и желание за живот,
но никак не и лесно.

Ще продължа да ъпдейтвам публикацията, която започнах в нощта на 30 октомври, когато оставих напълно отпуснатата и горяща от темперетура Чара в клиниката, върнах се в къщи, избягвайки питащите погледи и въпросите на които нямах отговор, шмугнах се в кабинета си, взех лаптопа и написах Моето куче Чара - само тези три думи.
А по-късно и всичко останало.


Сега, когато се боря за живота на моята Чара имам нужда да си спомня за нашето пътуване, защото 

 "Човек няма две сърца - едно за кучетата и котките и друго за хората. Човек има само едно сърце и ако имаш достатъчно голямо сърце, в него има място за всички." ...
 


14 коментара:

  1. О,да!Чара е кралицата на сърцата, всички се влюбват в нея щом я видят:)

    ОтговорИзтриване
  2. Не само много красива, но и много интелигентна. Даже мъдра.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Много сте красиви и стопанката,и любимците!Предполагам,че дечицата много се радват също.Да сте живи и здрави всички!Чакам с интерес историята!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за пожеланията, Ради. Чара е всеобща любимка.

      Изтриване
  5. А агресивна ли е Чара или това е присъщо само за хората? Извинявай, че не публикувам под Анонимен, но не се притеснявам да изразявам мнението си под собственото си име!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чара в момента се бори за живота си, има тумор на млечната жлеза и екипа , Централната Ветеринарна клиника се бори за нея с всички сили.
      А аз и цялото ми семейство се молим на Господ за милост за Чара.

      Бъди здрава, Деница.

      Изтриване
  6. Светле, пожелавам на Чара да оздравее.Тя е толкова благородно създание.Светле, подкрепям те в този труден за теб и цялото ти семейство момент и пожелавам да отминат лошите неща час по-скоро и всички да се радвате на здраве.
    Не обръщай внимание на завистливи коментари, още повече анонимни.Направо не мога да се начудя на хорската дребнавост, завист и злоба.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря , Ками.
      Ничия злоба и завист не могат да ме засегнат:)))Злобните и завистливите много ме разсмиват:)))

      Изтриване
  7. Преди няколко години моята сиамска котка(сега на 17 години)претърпя същата операция,правиха и я на два пъти ,защото туморите бяха много.И нея много я болеше.но мина Слава Богу и сега е най-глезената,обичана и благодарна котка.Ракът е бил много агресивен,но биопсията беше супер,та пожелавам на Чара същите резултати и скорошно оздравяване!

    ОтговорИзтриване
  8. какая хорошая атмосфера:) кот рядом с собакой, сын и дочь:)

    ОтговорИзтриване