
"
The Lady With The Little Dog - Joie de Vivre Blog - LifeStyle, Travel, Fashion, Art, Beauty, Music, Books, Health, Houses, Gardens, Wellbeing
неделя, 29 декември 2013 г.
Сладки празнични покупки от парфюмерия Долче Вита/Shopping At Dolce Vita
Празничната колекция за 2013/2014 на Chanel Nuit Infinie бе единствената, която харесах тотално и която направо щом видях веднага поръчах цялата. Преди всичко Nuit Infinie , както и повечето колекции на Chanel е изключително практична и дискретна, макар и не така бляскава, разкошна и изумителна както Golden Winter на Dior - за която може да прочетете тук , или толкова остроумна, закачлива и купонджийска както Crazy Paris на Guerlain - за която ще пиша подробно съвсем скоро - само да успея да я снимам:). Мисля, че и трите колекции Nuit Infinie на Chanel, Golden Winter на Dior, Crazy Paris на Guerlain бяха най-доброто, което предложиха мейк ъп артистите за тази зима. A зимата тепърва започва...

сряда, 25 декември 2013 г.
Честито Рождество Христово!/Merry Christmas!
Честитo Рождество Христово, мили приятели!

Бъдете здрави, светли, красиви и добри!





Весели и уютни празенства!
*******
На снимките е новата елха на Gisela Graham ( ох, не можеме да и се нарадваме - толкова е красива ) украсена с феите на Gisela Graham и с руски ръчно рисувани стъклени играчки, които си купихме от Москва.
*******
На снимките е новата елха на Gisela Graham ( ох, не можеме да и се нарадваме - толкова е красива ) украсена с феите на Gisela Graham и с руски ръчно рисувани стъклени играчки, които си купихме от Москва.
понеделник, 23 декември 2013 г.
петък, 20 декември 2013 г.
Douglas loves me/Моят Коледен подарък от Дъглас
Здравейте, печете ли меденки за Коледа?
Аз точно това правя в момента, мятам тава след тава с меденки и в брейковете пия кафе. А и продължавам с отварянето на Коледните подаръци и покупки.

Ако искате да видите какво получих продължете нататък:)
Аз точно това правя в момента, мятам тава след тава с меденки и в брейковете пия кафе. А и продължавам с отварянето на Коледните подаръци и покупки.

Магазини Дъглас и Бюти Зоун ме изненадаха с прекрасен подарък за Коледа, който получих като комплимент от Дъглас и Бюти Зоун към най-лоялните клиенти.

Ако искате да видите какво получих продължете нататък:)
Етикети:
Beauty,
Clarins,
Douglas,
Gucci,
Just Cavalli,
Kозметика,
Mercedes Benz,
Paco Rabanne
вторник, 17 декември 2013 г.
Christmas Shopping At Harrods
Здравейте :) Готвите ли се за Коледа?
Аз днес разпънах новата елха - едно страхотно творение на Gisela Graham

и отварям разни натрупали се покупки.
Предполагам, че съм споделяла колко много обичам да пазарувам в Хародс - и он лайн, и он виво.
Та напазарувах си тези дни At Harrods това и онова:).
Покупките дойдоха буквално за два дни, с DHL, много добре опаковани и надявам се, всичко да е ок, но не знам все още дали е така, защото не съм отворила всички пакетчета - докато ги отварям ще снимам:)

Останете с мен , ако искате да видите какво има вътре:)
И така ето първите снимки:
Аз днес разпънах новата елха - едно страхотно творение на Gisela Graham

и отварям разни натрупали се покупки.
Предполагам, че съм споделяла колко много обичам да пазарувам в Хародс - и он лайн, и он виво.
Та напазарувах си тези дни At Harrods това и онова:).


Останете с мен , ако искате да видите какво има вътре:)
И така ето първите снимки:
петък, 13 декември 2013 г.
Открийте вашата розова пачка и я носете всеки ден

Как мислите защо един мъж на средна възраст може да облече розова балетна пачка и да започне да подскача нагоре и надолу?

неделя, 1 декември 2013 г.
Там, на моста на дъгата/Over The Rainbow Bridge
На самия край на Небосклона, Там, точно до самия Рай, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато си отиде някоя куче, коте, зайче , птиче или конче, което е било много, много обичано, то отива Там, при Моста на дъгата.
Чара боготвореше съпруга ми и в неговите силни мъжки ръце се чувстваше най-добре.
Дори не мога да опиша невероятната преданост към него , която тя разви от мига в който го видя.
Последната и целувка, само секунда преди да си отиде беше за него
Чара обикна Алекс от първата секунда.
Също така веднага обикна Катерина.
Чара бе много предана , внимателна и нежна с децата.
С Чара морето не бе страшно, а приятно място за игра.
Чара много обичаше вафли морени, но и давахме много рядко, защото кучетата не бива да ядат сладки неща.
На снимката аз хапвам морена и тя се облизва.
А с котарака Дебелчо-Хемингуей бяха направо любов о се обичаха толкова нежно, котаракът обичаше да ляга и да се гушка до нея.
Когато Чара видеше морето от удоволствие проръмжаваше - "мммммммм" и хукваше към него.
Днес, 1 декември 2013, нашето най-любимо куче, нашият пазач и пазител във всички смисли, неразделна част от нашето семейство, кучето, което ние спасихме някога веднъж, а после то хиляди пъти ни спасяваше - на
шата Чара,
днес то тръгна към Моста на Дъгата.
Чара бе на 15 години и последните месеци се разболя от рак на млечната жлеза. Със съпруга ми се борихме за живота и до последната нейна секунда, не я оставихме да бъде самотна и да лежи в клиниката, носехме я до там по три пъти на ден за да и слагат системи и инжекции - съпругът ми я носеше грижливо на ръце всеки ден, даже се научи да слага системи и и слагахме система и в къщи. Такъв е той - най-добрият човек на света.
Не приехме решението с инжекцията, защото всички, цялото семейство бяхме решили ,че за живота на нашето куче ние ще се борим докрай, за всяка минута, за всяка секунда, защото всяка минута и всяка секунда с него ни е ценна и важна, защото Чара беше от нашето семейство.
Но болестта беше неумолима.
Чара си отиде тихо на дивана, положила глава на коленете на съпруга ми, когото тя боготвореше, а в краката и се бе сгушил любимия нейн котарак Дебелчо...
*******
Ще ви разкажа за моста на дъгата, за да знаете що за място е това.
Защото днес нашето куче тръгна натам.
Там, при Моста на Дъгата, има зелени поляни и сини хълмове , за да могат най-милите наши приятели да тичат и да играят на воля.
Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и те се чувстват добре и уютно.
Всички животинки, които са били болни или стари там са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Te са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.
Там, при Моста на Дъгата те тичат и безгрижно играят , но идва ден, когато някое от тях се спира и гледа в далечината. Ноздрите му се разширяват, ушите му се изправят. В неговите очи пламва огън, а тялото му започва да трепери от нетърпение. Tо напуска своите събратя, лети над изумрудената трева, и краката му го носят все по-бързо и по-бързо.
Към вас.
И когато вие и вашия някога загубен любимец накрая се срещате, здраво се прегръщате, щастливи от това, че сте се събрали и повече никога, никога няма да се разделите.
То ще бъде лудо от щастие, ще целува вашето лице, вашата ръка отново ще го гали нежно по главата, и вие още веднъж ще погледнете в най-преданите очи, тези на вашия любимец, който толкова за дълго напусна вашия живот, но никога, никога не напусна вашето сърце.
Сега можете да пресечете Моста на Дъгата заедно...
555.jpg&container=blogger&gadget=a&rewriteMime=image%2F*)
Мила наша Чара,
знам, че някога всички ще бъдем пак заедно.
Знам, че ще ни чакаш Там, при Моста на Дъгата...
Знам,че когато някой ден и ние тръгнем към Хълма, ти вече ще си Там - на върха и ще ни посрещаш с необуздан и весел лай, готова отново да бдиш над нас .
Ние винаги ще те обичаме... Любима наша Чара.
Ти ни даде толкова много любов.
Благодариме ти, Чара.
Много ще ни липсваш в годините без теб.
Чара много обичаше вафли морени, но и давахме много рядко, защото кучетата не бива да ядат сладки неща.
На снимката аз хапвам морена и тя се облизва.
А с котарака Дебелчо-Хемингуей бяха направо любов о се обичаха толкова нежно, котаракът обичаше да ляга и да се гушка до нея.
Когато Чара видеше морето от удоволствие проръмжаваше - "мммммммм" и хукваше към него.
Днес, 1 декември 2013, нашето най-любимо куче, нашият пазач и пазител във всички смисли, неразделна част от нашето семейство, кучето, което ние спасихме някога веднъж, а после то хиляди пъти ни спасяваше - на
шата Чара,
днес то тръгна към Моста на Дъгата.
Чара бе на 15 години и последните месеци се разболя от рак на млечната жлеза. Със съпруга ми се борихме за живота и до последната нейна секунда, не я оставихме да бъде самотна и да лежи в клиниката, носехме я до там по три пъти на ден за да и слагат системи и инжекции - съпругът ми я носеше грижливо на ръце всеки ден, даже се научи да слага системи и и слагахме система и в къщи. Такъв е той - най-добрият човек на света.
Не приехме решението с инжекцията, защото всички, цялото семейство бяхме решили ,че за живота на нашето куче ние ще се борим докрай, за всяка минута, за всяка секунда, защото всяка минута и всяка секунда с него ни е ценна и важна, защото Чара беше от нашето семейство.
Но болестта беше неумолима.
Чара си отиде тихо на дивана, положила глава на коленете на съпруга ми, когото тя боготвореше, а в краката и се бе сгушил любимия нейн котарак Дебелчо...
*******
Ще ви разкажа за моста на дъгата, за да знаете що за място е това.
Защото днес нашето куче тръгна натам.
Там, при Моста на Дъгата, има зелени поляни и сини хълмове , за да могат най-милите наши приятели да тичат и да играят на воля.
Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и те се чувстват добре и уютно.
Всички животинки, които са били болни или стари там са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Te са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.
Там, при Моста на Дъгата те тичат и безгрижно играят , но идва ден, когато някое от тях се спира и гледа в далечината. Ноздрите му се разширяват, ушите му се изправят. В неговите очи пламва огън, а тялото му започва да трепери от нетърпение. Tо напуска своите събратя, лети над изумрудената трева, и краката му го носят все по-бързо и по-бързо.
Към вас.
И когато вие и вашия някога загубен любимец накрая се срещате, здраво се прегръщате, щастливи от това, че сте се събрали и повече никога, никога няма да се разделите.
То ще бъде лудо от щастие, ще целува вашето лице, вашата ръка отново ще го гали нежно по главата, и вие още веднъж ще погледнете в най-преданите очи, тези на вашия любимец, който толкова за дълго напусна вашия живот, но никога, никога не напусна вашето сърце.
Сега можете да пресечете Моста на Дъгата заедно...
555.jpg&container=blogger&gadget=a&rewriteMime=image%2F*)
Мила наша Чара,
знам, че някога всички ще бъдем пак заедно.
Знам, че ще ни чакаш Там, при Моста на Дъгата...
Знам,че когато някой ден и ние тръгнем към Хълма, ти вече ще си Там - на върха и ще ни посрещаш с необуздан и весел лай, готова отново да бдиш над нас .
Ние винаги ще те обичаме... Любима наша Чара.
Ти ни даде толкова много любов.
Благодариме ти, Чара.
Много ще ни липсваш в годините без теб.
Чара
най-доброто куче на света , родена в края на септември/началото на октомври 1998, осиновена от мен на 30 ноември 1998 тръгна към Моста на дъгата на 1 декември 2013
Our Beloved Dog Chara At The Rainbow Bridge Now
На 4 декември 2013 тук, в планината, под красивия голям Бял Бор, ние оставихме част от нашите сърца.
Завинаги.
*******
"Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него.
Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от начало и така до последния техен дъх. Може би, защото още от самото начало те са ни видели такива, каквито всъщност сме, а именно грешни, несъвършени хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж и завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна и вечна."
Пабло Пикасо
най-доброто куче на света , родена в края на септември/началото на октомври 1998, осиновена от мен на 30 ноември 1998 тръгна към Моста на дъгата на 1 декември 2013
Our Beloved Dog Chara At The Rainbow Bridge Now
На 4 декември 2013 тук, в планината, под красивия голям Бял Бор, ние оставихме част от нашите сърца.
Завинаги.
*******
"Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него.
Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от начало и така до последния техен дъх. Може би, защото още от самото начало те са ни видели такива, каквито всъщност сме, а именно грешни, несъвършени хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж и завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна и вечна."
Пабло Пикасо
Абонамент за:
Публикации (Atom)