В салончето на ул. Гладстоун 8. Слиза се надолу по стълбите. В мазето. Да, в мазето. Когато стане дума за революция българите слизаме в мазето. Дори и революцията да е само на филм.
Млади. Стари. Мъже. Жени. Баби с бастуни. Деца над 12 години - Дяконь Левский не се препоръчва за деца под 12 години.
Българи.
Екранчето е малко. Твърде малко за да побере образа на Левский. Твърде малко за напоената с кръв красота на неговата единствена любов - тази дивна земя, наречена България.
3 часа и половина. Музика. Балканът. Дунавът и те. Велики, несретни, немили , недраги. Българи. И тишина. Тишина. Да живее България!
Сълзи се стичат по лицата ни.
Апостолът. И ние българите.
И после, всички тръгваме нагоре по стълбите, съзаклятници, мрачни, тъжни и горди.
Защото сме българи. Българи.
Гледахте ли Дяконь Левский?
Народе????
В резюме ще кажа, че за три часа и половина аз видях: великолепна актьорска игра, силно операторско майсторство, изключителна музика.
Като цяло филмът е много красив и много въздействащ, а образът на Левски ни най малко и по никакъв начин не намерих принизен, а одухотворен и поетизиран. Филмът трябва да бъде гледан. Обезателно.
Предупреждавам: Това е труден и тежък филм. И пуканките за него са абсолютно забранени.
