Тази година на празника на моя роден град потърсих снимки, мои снимки
на него
и се оказа, че нямам.
Не повярвах. Замрях.
Но НЕ! истина било. Нямах.
Нямах снимки на най-любимия си град,
този единствения, моя, родния,
в който живея цял един живот и продължавам да живея
кога с радост, кога с тъга, кога с болка, кога даже с омерзение,
но винаги с любов.
Намерих мои снимки на Ню Йорк, на Бостън, на Филаделфия,
на Кайро, на Париж, на Истанбул, на Рим,
на Хараре, на Москва, на Вашингтон, на Балтимор,
на Дубай, на Милано, на Виена, Севиля, Гренада, Маракеш,
Бремен, Хамбург, Асуан, Франкфурт, Луксор, Акаба, Палермо, Чефалу.... и т.н.
Намерих също и мои снимки на Варна, на Велико Търново, на Созопол,
на Пловдив, на Мелник, Смолян, Боженци, Ковачевица, Жеравна, Копривщица, но така и не намерих мои снимки на София.