Аз съм Никол.
Всеки удар по Никол е удар по мен.
Защото
всяка болка на дете е моя болка.
Аз съм Никол.
Да, пиша един глуповат и кифленски блог.
Глуповат е, няма как да е друг.
Живея или по-точно живеех в розов свят от червило, пудра и захар.
И не знаех, че може да има акушерки, които бият бебета.
Не, не знаех.
Когато чух за първи път, не повярвах.
Не вярвах и не вярвах.
Докато не гледах клипа.
Гледах 2 минути от него и избягах.
После се върнах, седнах и го изгледах целия.
Живеех, признавам, много по-добре, когато не знаех, че в този свят има акушерки, които бият бебета.
акушерките са жени, чиято професия и/или призвание
е да се грижат за бебета
Предполагах, че в света има зло, но бях твърдо убедена, че то не достига до бебетата.
Защото бебетата са толкова прекрасни.
Те са ангелите на света.
Излиза, че съм живяла в лъжа.
Злото биело бебета. Хладнокръвно. Рутинно. Обиграно.
Предпазливо за да не оставя следи.
Студено, пресметливо и лъжливо
Злото биело бебета.
За да мълчат.
Моят свят вече не е същия.
Аз не съм същата.
Защото
и
аз съм Никол.
Всеки удар по Никол е удар по мен.
Всяка болка на дете е моя болка.
Аз съм Никол.
от 13:00 ч. ВСИЧКИ пред Съдебната палата, София