В нощта на първата ни Гала Вечер на борда на MSC Splendida на 29 срещу 30 октомври навлезнахме в Атлантическия океан и мога да ви кажа, че веднага по всичко се усети силата на океана, като това не бе свързано с факта, че ние със съпруга ми вече бяхме изпили цяла бутилка от прекрасното италианско кианти Leonardo.
Невероятната мощ на Атлантика, огромната му сила се чувстваха във всяко едно движение на великолепната Сплендида. Амплитудата на вълните при океана е много по-голяма отколкото бе в Средиземно море, а тегленето към водата е много по-осезаемо и направо мощно.
И Сплендида вече не изглеждаше толкова грамадна и съвсем ясно, буквално с тялото и сетивата си в един момент разбираш, че макар и огромен кораб Сплендида е като малка лодчица подскачаща по вълните на мощния океан. Но в никакъв случай не и толкова безпомощна. Зад буквите MSC стоят стотици години опит в корабоплаването, така че очевидно ние със съпруга ми бяхме в сигурни ръце.
Това, което чувствахме докато плавахме в океана е най-точно изобразено в песента Sailing Ships на WhiteSnake и David Coverdale. Песен, която ние непрекъснато си тананикахме , или по-точно ревяхме и ръмжахме на доста висок глас докато бяхме пет дни и пет нощи в океана заедно с любимия ми съпруг.
Чуйте я и вие:
Do you remember
Standing on the shore,
Head in the clouds,
Your pockets filled with dreams
Bound for glory
On the seven seas of life,
But, the ocean is deeper than it seems
Standing on the shore,
Head in the clouds,
Your pockets filled with dreams
Bound for glory
On the seven seas of life,
But, the ocean is deeper than it seems
