Коледен дар
София 1890 г., на заден план са църквите Св. Неделя и Св. Спас и джамията Баня Баши.
Оставаше един ден до
Коледа. Зимата върлуваше. Витоша, вледеняла и настръхнала, гледаше
строго изпод бялата си мантия, процепена тук-там от острите й скали.
Един мразовит вятър, който пронизваше до костите, вееше по снежните
върхове въз София. Ситен сняг и скреж префръкваше сегиз-тогиз из
замръзналия въздух, виеше се на кълбуци и засипваше покривите,
дворищата, улиците. Студено беше. Комините изфърляха черни стълпове дим
към безгласното пепеляво небе и чудно, тоя дим беше сега така весел,
така приветлив, така радваше душата! Той наумяваше топлината,
благоденствието, задоволството, което окръжаваше щастливите на тоя свят,
напук на мразовете, на витошките фъртуни, на леденото вмъртвяваще
дихание на зимата...
Именно на тая гледка се наслаждаваха от
прозореца си, седнали на мекото канапе, г-н и г-жа Юрданови, женени пред
година и половина. Цанко Юрданов, важен чиновник в едно министерство,
човек образован, светски и страстно привързан в младата си жена, впиваше
мълчалив поглед някъде към снежните хълбоци на Витоша.
